Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Бързото изкачване по каменната пещера го накара да благодари на ръкавиците. Пещерата беше направена от оцветен в тъмно бетон и времето изобщо не беше омекотило повърхността му. Беше твърде близо до страничната част на къщата и можеше да го видят от прозорците на салона; съществуваше възможност някой да забележи неортодоксалния метод, по който възнамеряваше да си тръгне, но щеше да е твърде късно да сторят каквото и да било, а и вероятно щяха да го сметнат за един от хипотетичните съучастници на Октав. Никола се спусна покрай входа на пещерата и се долепи до стената на свода при изхода от двора за карети.
Едва беше успокоил дишането си, когато чу тихи стъпки в прохода за каретите. Отново се долепи в плътната сянка на стената.
От прохода излезе някакъв мъж, спря за миг на място под лампата над арката, след което внезапно се обърна и тръгна право към Никола. Беше Крак.
Помощникът изруга тихо. Никола се усмихна и прошепна.
— Аз пристигнах пръв.
Крак се вмъкна в бордюра от храсти встрани от пътеката. Малко след това изрече с гробовен глас:
— Аз бодигард ли съм ти или какво? И каква ми е работата?
— Ако увиснем и двамата на гърба на каретата, ще ни забележат. Ако съм сам, може да ме сметнат за коняр.
Никола имаше късмет, че Октав разполагаше със собствена карета. На каретите под наем често поставяха шипове на стъпалото за коняря, за да не може хлапетиите или който и да е друг да се възползват от безплатни пътешествия. Една частна карета не трябваше да е оборудвана с подобно препятствие.
— Освен това, се съмнявам, че дори Рейнар ще успее да прикрие двама изоставили го посреднощ слуги. И някой трябва да го наглежда.
Крак изсумтя, вероятно при мисълта, че Рейнар има нужда от наглеждане.
— И по-важно, — добави Никола, вмъквайки стоманени нотки в гласа си — защото аз така казвам.
Крак беше праволинеен и не одобряваше, когато някой оспорваше заповедите на Никола. Мисълта, че самият той се е провинил в нещо подобно, изглежда го накара да се подчини. Един от храстите се разклати и се чу тихо мърморене, но повече никакви директни възражения.
Край тях прелетяха двойка чистокръвни кафяви коне, а след тях и страницата на каретата на Октав. Занавесът на прозореца беше спуснат. Кочияшът бе намалил, за да мине през прохода, но все още препускаше с прилична скорост; знаейки, че не бива да го изпуска, Никола изчака да отминат, пристъпи крачка напред и скочи.
Хвана се за дръжката, използвана от конярите и в следващия миг напипа с крака малката платформа.
Вкопчен в ръкохватката, той погледна назад към прозореца на салона. Там не се бяха подредили изненадани фигури. Беше се измъкнал незабелязано.
Камшикът изплющя и каретата набра скорост под арката, след което излезе на пътя. Габрил Хаус бързо се отдалечаваше.
ПЕТ
От двете страни на пътя се издигаха дървета, които го превръщаха в тъмен каньон, но каретата на Октав почти не намали скоростта си. Препускаха твърде бързо за нощно време, независимо от това, че имаше луна. Лампите от двете страни на кабината на кочияша се люлееха, платформата се тресеше, когато колелата попадаха в дупки и Никола се долепи към гърба, опитвайки да се държи здраво за ръкохватката. За щастие каретата бе от големите, а и той не бе толкова масивен, че задницата на возилото да залита под тежестта му и имаше всички изгледи да стигне до града незабелязан от кочияша.
Дърветата отстъпиха място на поддържани живи плетове и дворове, безлюдни и злокобни на лунната светлина. От двете страни на пътя се издигаха големи и малки къщи, някои от тях все още светеха, заради късни нощни гости, други бяха заключени и тъмни. Кочияшът никъде не забави ход, дори когато се разминаваха с други превозни средства; успяваше някак да удържа каретата да не се обърне и да не навлезе в някоя канавка.
Наложи се да намали, когато стигна до старата градска стена. Пътят се стесни, сградите се сгъстиха и надвиснаха по-отблизо и трябваше да се избягват повече препятствия. Сред нощната мъгла и мрак от земята сякаш ненадейно изникна градската стена, която ставаше все по-голяма, колкото повече се приближаваха към нея. Светлината от газените фенери и лампи откъм близката пивница хвърляше причудливи сенки върху вековните камъни, потъмнели от времето и по-големи от каретата, за която се бе лепнал Никола. След това минаха през внушителните порти и под сенките на старите квадратни кули. Паветата изчаткаха под копитата на конете, докато каретата завиваше надолу по булевард „Гонението на светците“.
По булеварда движението все още беше натоварено, макар и да бе късна нощ. Каретите с фамилни гербове на аристокрацията се бутаха в по-малките возила, ей тъй, за едното удоволствие, а малките наемни кабриолети се мъчеха да се проврат през движението. Тротоарите от двете страни на широката улица на моменти почти преливаха от пешеходци, обграденият с дървета площад в края също бе гъсто населен; в тази част на града имаше доста театри и представленията бяха свършили преди малко. Никола се поизправи, достолепен и спокоен, защото коняр прилепен към гърба на каретата и вкопчен на живот и смърт, със сигурност би привлякъл нечие внимание. От булеварда свиха по някаква по-тясна и не толкова оживена улица. Тук къщите, масивни сгради, закриващи луната, бяха тъмни и пътят приличаше на каньон с отвесни стени. Никола реши, че кочияшът иска да избегне театралния трафик, но той не пое по нито една от приблизително успоредните на булеварда пресечки.