Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)

Покрай намеците в „Документите на Братството“ започнахме да се питаме дали има някаква недоизяснена връзка между монасите от Орвал, Петър Пустинника и Ордена от Сион. По всичко личеше, че монасите от Орвал не са какви да е поклонници. Тъкмо обратното, от това, че са пристигнали заедно от Калабрия в Ардените и после пак заедно са изчезнали, се вижда, че маршрутът им е предварително обмислен и организиран, че те вероятно имат някъде постоянно седалище. А в случай че с тях наистина е бил и Петър Пустинника, проповедите му за кръстоносен поход може и да са проява не на сляп фанатизъм, а на добре премислена политика. Нещо повече, ако той е бил и личен наставник на Годфрид, вероятно е допринесъл ученикът му да поеме към Светите места. А след като изчезват от Орвал, монасите може да са тръгнали не към Калабрия, а към Йерусалим, и да са се установили в абатство „Сионската св. Богородица“.

Това, разбира се, бе само наша работна хипотеза, неподкрепена с документи. Не след дълго обаче отново се натъкнахме на откъслечни факти, които я потвърждаваха. Когато се отправя към Светите места, Годфрид Булонски е придружаван от неколцина души с неустановена самоличност, изпълнявали ролята на съветници и организатори, нещо като днешните генерални щабове. Ала войската на Годфрид не е единствената християнска армия, тръгнала към Палестина. Освен нея натам се отправят най-малкото още три други войски, оглавявани от прочути и влиятелни западноевропейски владетели. Ако кръстоносният поход се увенчае с успех, ако Йерусалим падне и там бъде основано кралство, всеки от четиримата би могъл да претендира за престола. И въпреки това Годфрид сякаш знае предварително, че тъкмо той ще се възкачи на трона, понеже единствен измежду европейските феодали се отказва от своите владения, разпродава цялото си имущество и дава да се разбере, че до края на дните си ще бъде владетел на Светите места.

През 1099 г., веднага след превземането на Йерусалим неколцина души свикват таен съвет. И до ден-днешен историците не са установили кой точно е присъствал на него, макар и седемдесет и пет години по-късно Вилхелм Тирски да пише, че сред тях се откроява „един калабрийски епископ“82. Едно обаче е ясно: съветът е свикан, за да избере крал на Йерусалим. Въпреки нескритите апетити, които проявява към короната Реймон, граф на Тулуза, тайнствените и явно влиятелни участници в съвета бързо я дават на Годфрид Булонски. С неприсъща за него скромност той отказва престола, за да се задоволи само с титлата „Защитник на Христовия гроб“. С други думи, става крал във всичко освен по име. Но когато през 1100 г. умира, брат му Балдуин не се колебае да поправи грешката и да се провъзгласи и за крал.