Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
В „Тайните досиета“ цитатът на Грусе е следван от намек за тайнственото Братство на монасите от Сион, или Ордена от Сион, както явно е бил наричан по онова време. Според текста Орденът от Сион е основан от Годфрид Булонски през 1090 г., девет години преди превземането на Йерусалим, макар че съществуват други „Документи на Братството“, където е посочена различна дата — 1099 г. Пак според „Тайните досиета“ Балдуин, по-малкият брат на Годфрид, „дължи престола“ на ордена, чието седалище, или „щабквартира“, се намира в абатство „Сионската св. Богородица“ в Йерусалим или може би непосредствено до града, на Сион, прочутия „висок хълм“ южно от Йерусалим.
Прегледахме всички по-авторитетни трудове за кръстоносните походи, излезли през нашия век, в нито един от тях обаче не се споменаваше и думица за Ордена от Сион. Ето защо решихме да установим дали изобщо е съществувал такъв орден и дали наистина е притежавал властта да раздава кралски корони. Наложи се да преровим цяла планина архивни документи и устави. Търсехме не само недвусмислени доказателства за съществуването му, но и някаква следа, че той наистина е развивал дейност и е имал влияние. Помъчихме се да установим и дали е съществувало абатство с името „Сионската св. Богородица“.
„Високият хълм“ Сион се издига южно от Йерусалим. През 1099 г., когато градът е превзет от кръстоносците на Годфрид Булонски, на хълма са запазени развалините на стара византийска базилика, строена някъде през IV в. и носеща многозначителното име „Майката на всички църкви“. Според различни достигнали до нас хроники, устави и документи от онова време върху тези останки по изричната заповед на Годфрид Булонски е построено абатство. Сградата явно е била внушителна. През 1172 г. един летописец отбелязва, че абатството всъщност представлява укрепена крепост със свои стени, кули и бойници. Тъкмо тази постройка е наречена абатство „Сионската св. Богородица“.
То очевидно е било населявано от някого. Дали от независим „орден“, взел името си от абатството? Дали там наистина се е помещавал Орденът от Сион? Би било логично. Рицарите и монасите, настанили се в Църквата на Христовия гроб, която също е изградена по заповед на Годфрид, основават официален орден — Ордена на Христовия гроб. Същият принцип вероятно е приложен и спрямо обитателите на абатството на хълма Сион. Един от водещите специалисти по кръстоносните походи, писал през миналия век, отбелязва, че в абатството „живеят неколцина каноници августинци, натоварени да поддържат светилището под ръководството на своя абат. Те се наричат с двойно име: «Сионската св. Богородица» и «Свети дух».“76 През 1698 г. друг историк е още по-категоричен: „По време на кръстоносните походи в Ерусалим има… рицари, прикрепени към абатство «Сионската св. Богородица» и наричащи се Рицари от ордена «Сионската св. Богородица».“77
В случай че тези потвърждения ви се струват недостатъчни, открихме и документи от онова време — оригинални, с печата и подписа на един или друг приор на абатство „Сионската св. Богородица“. Съхранил се е например устав, подписан от приор Арналдус и носещ датата 19 юли 1116 г.78 Върху друг устав с дата 2 май 1125 г. името на Арналдус се появява редом с името на Хуго дьо Пайен, първия велик магистър на тамплиерите79.
Дотук „Документите на Братството“ се оказаха достоверни и ние спокойно можехме да твърдим, че в началото на XII в. наистина е съществувал Орденът от Сион. Засега обаче не бяхме в състояние да установим дали той е бил основан по-рано, дали го е имало преди изграждането на абатството или обратното, бил е учреден едва след неговото построяване. Цистерианците например носят името на местността Цистерций, днес в департамент Сито във Франция. От друга страна обаче, францисканците и бенедиктинците — цитираме само два примера — носят имената на конкретни хора. Иначе казано, бяхме сигурни само, че в началото на XII в. вече е имало абатство, където се е помещавал орден със същото име, който не е изключено да е основан и по-рано.
76
Vogue. Les eglises, p. 326.
77
Vincent. Histoire de l’ancienne image, p. 92.
78
Rohricht. Regesta, p. 19, N 83.
79
Ibid., p. 25, N 105.