Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
За изненада на всички соломоновското решение едновременно, сякаш си бяха плюли в устата, предложиха другите двама кандидати — Херкулес и Марлоу. Набързо бе създадена нова длъжност на обществени начала — заместник-завеждащ връзките с обществото, — на която без всякакви конкурси и с пълно единодушие тутакси бе назначена водещата репортерка на „Втора Земя“ мис Джейн Хоуп.
Докато се носеше към необитаемия остров, Томи сериозно се замисли за новите си обществени задължения. Тя вече гледаше с други очи на заобикалящия я свят и той й се стори ужасно мръсен. Библиотеката бе затлачена с всевъзможни боклуци, които човек обикновено заобикаляше с досада, когато не беше заместник-завеждащ връзките с обществото на Комитета за опазване на околната среда. Другите двама новоизлюпени членове на комитета се извиниха с прекалена служебна заетост и отказаха протоколната среща с Робинзон. Те с удоволствие й предоставиха съмнителното удоволствие еднолично да представлява младото попълнение в редиците на оторизираните защитници на околната среда. Томи напълно им влезе в положението, защото при други обстоятелства несъмнено и тя, самата, щеше да рече майната му на стареца, дето си гледа кефа на необитаемия остров.
Разправията с Терминатора, а после и с Роки обаче продължи доста повече от очакваното. Прокуратурата изглежда имаше сериозни основания да пази свидетеля си. Между аванпоста, Сонк, Дон Жуан Тенорио и Робинзон започна толкова оживен диалог, а кръстосаните връзки така се преплитаха, та от множеството глупави въпроси и недоразумения някои комуникационни съоръжения май прегряха, защото по едно време на Томи й се стори, че чува протяжния вой на пожарникарските коли. В редките мигове, когато не крещеше наляво и надясно, тя мислено благославяше Настрадин ходжа за съвета, който й даде. Трудно извоюваният й кетап бе обърнат с червата навън от проверки, но в края на краищата стоически издържа на върховното изпитание.
Дребничката, бледолика фурия беше бясна, когато най-сетне цъфна пред очите на двамата старци. А те, сякаш ни лук яли, ни лук мирисали, бяха седнали да вечерят.
— Тъпанари!
— Моля?! — едва успя да преглътне хапката си почетният председател на Комитета за опазване на околната среда, зяпнал втрещен новата си сътрудничка.
— Не говоря на вас! Имам предвид ония идиоти, дето ви пазят, и най-вече началниците им, които умират да се правят на велики.
— Мило дете — благо й се усмихна Пакеекее, — защо не се успокоите и не седнете да хапнете с нас. Уверявам ви, че уважаемият ни домакин е истински магьосник. Иначе не мога да си обясня чудодейните способности, с които успява да приготви от недотам апетитните си синтетични продукти тези превъзходни постни ястия. Не се гневете, а им се насладете, мило създание. Те са същински мехлем за душата.
— Божичко! — възкликна Томи. — А само преди минута си мислех, че всички галантни мъже отдавна са измрели! Радвам се, че ви виждам отново, господин Пакеекее, и с удоволствие ще приема поканата ви.
Поотвикналият да общува с хората Робинзон изведнъж се разтърча и на масата се появи още един комплект от екзотичните му природосъобразни прибори за хранене. Той явно беше въодушевен от щедрите похвали на госта си, на когото с всеки изминал час все повече се възхищаваше, и направо зашеметен от обаянието на пръкналия се изневиделица нов заместник-завеждащ връзките с обществото:
— Просто трябваше да ми се обадите, мила госпожице — подхвърли той, когато се убеди, че Томи се е настанила удобно, — и с удоволствие щях да ви спестя цялата тупурдия.
Това й беше хубавото на Томи, че когато постигнеше набелязаната цел, тя мигновено забравяше преживените мъки:
— Опитах, господин Крузо, но се оказа, че вие, двамата, сте отрязани от света. Всеки път попадах на охраната ви.
— Правят го за благото на всички, приятелю — побърза да възпре възмущението на домакина старият шаман. — Нека да оставим уважаемия Сонк да си върши добрите дела. Та нали сам вие така му рекохте.
Сърцето на отшелника се стопли, че такъв мъдрец го нарича приятел и дори го цитира.
— Стига сме се занимавали с тях! — махна с ръка той. — Нека да отдадем заслуженото на нашата лъчезарна гостенка, която Дон Жуан Тенорио прекалено пестеливо описа. Радвам се, че си направихте труда да посетите стария глупак, за когото светът отдавна е забравил, очарователна госпожице.
— Не прекалявайте с любезността, председателю, защото ще си помисля, че наистина ме сваляте и може да се разсърдя. Нямам нищо против секса в работно време, но не позволявам на никого да си пъха носа или пък, не дай си боже, някои други работи в душата ми!