Третият (или Реквием за един убиец)
- Автор: Данева Никол
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Третият (или Реквием за един убиец)». Краткое содержание книги:
Действието в романа „Третият“ е развито по законите на жанра. Напрежението непрекъснато се покачва, а личността на убиеца става ясна едва накрая след редица обрати. Паралелно се изследват причините, предизвикали прелом в душата на един иначе много интелигентен и надарен човек. Търсят се корените на неговата сексуална извратеност, довели го до насилие, изследва се затъването му в кризата на едиповия комплекс. Внушава се огромната роля на семейството и особено на майката за формирането на психиката на детето, третия член в съюза, създаден от един мъж и една жена. Действието е динамично, зримо, като на филмова лента, но без кървави сцени.
Читателят, който търси леко, остросюжетно четиво, няма да бъде разочарован. В романа има и комични ситуации, и лек нюанс на мистика. Това е роман за чудесата, които прави любовта, ако я пуснем в сърцата си, и за тъмните бездни на ада, които се отприщват в душата на човек, лишен от обич.
— Парите за книгата — да! Но може би не ви е било лесно да я намерите… За времето, което сигурно сте загубили — за него как бих могъл да ти се отплатя?
— Ами да, защо пък не! — отсече изведнъж Магдалена, наслаждавайки се на стреснатата физиономия на Юли. Никак не й се прибираше вкъщи. Ще се обади и ще каже на родителите си, че излиза със съседа. Едва ли биха имали нещо против. Нали след това ще бъде изпратена дори до вратата! — Да, можеш да направиш нещо за мене! Искам да излезем някъде, съвсем съм се сдухала…
— На драго сърце! Разбира се! — зарадва се той. — Стига вашите да нямат нещо против…
— Сега ще говоря с мама, но мисля, че едва ли ще възрази. Такава хубава охрана къде ще си намеря другаде! — усмихна се тя. — Хайде, аз слизам и след около половин час ще бъда готова. Звънни, като се приготвиш.
— Няма да се бавя! — усмихна се Юли.
Магдалена се прибра, като отвори съвсем тихо вратата. Но майка й не спеше и тя се зарадва, че може да поговори с нея. Имаше толкова много неща да й разказва! Гергана беше седнала в хола и гледаше екрана на телевизора с невиждащ поглед.
— Мама! — ласкаво я прегърна Магдалена. — Знам, че всичко ще се оправи, маменце, ще видиш! Само трябва да повярваш! Татко е прав, че трябва да сме силни. Пък аз ще ти кажа, че трябва да вярваме!
— Маги! Милото ми! — Гергана целуна дъщеря си по косата. — Аз само това правя! Непрекъснато си повтарям, че Мари ще се оправи…
— Как иначе! Знаеш ли, мама… Нещо много странно ми се случи същата вечер…
— Кога? — не разбра майка й.
— По същото време, когато са нападнали Мари… Само не се разплаквай! Всъщност това, което стана, може би е за добро… Не знам. Слушай и ще ми кажеш какво мислиш. Значи, първо още от сутринта бях доста напрегната. Бях сънувала един сън, в който вървях по бели празни коридори… И търсех Мари. Сега като си спомням, май приличаше на болница… Ама не съвсем!
— И намери ли я? — Гергана помилва дъщеря си по косата. Милото й дете! Колко е преживяло и то! Тя отдавна знаеше, че двете й момичета са много привързани една към друга. Затова никога не ги деляха и зачитаха желанията им, независимо дали се отнасяха за вещи или постъпки. Но, трябва да се признае, че и те не злоупотребяваха.
— Не знам, събудих се преди края. Но имах усещането, че животът й зависи от мен и че въпреки всичко ще я извадя от онази стая, където тя ме чака…
— Все пак усещането е най-важно, нали?
— Да, сигурно…
— Но не забравяй, че това е само сън, детенце! Ако животът на Мари зависеше от някого от нас… Щеше да е много, много по-лесно…
— И от нас зависи! Просто трябва да вярваме! Затова ти разказвам всичко това! Слушай! После, маменце, излязох, разхождах се… Говорих с Мари по телефона. Тя беше в „Арките“, пошегувахме се… — Магдалена се колебаеше дали да споменава разговора за късметите. Искаше да вдъхне на майка си увереност, но дали пък нямаше да я разстрои?
— Е, и?
— Пошегувахме се за късметите! Мама, нали на Бъдни вечер на Мари й се е паднало здравето! Това е много хубав знак! Ето, значи ще оздравее, ще видиш!
— Ех, детенце… Ако беше толкова лесно… Цялата баница щях да я направя само с късмети за здраве и дълъг живот! — и въпреки тревогата Гергана усети как стегнатият обръч около сърцето й се поразхлаби. Дали от разговора с дъщеря й, дали от надеждата за изтегления късмет…
— Аз вярвам, че ще се сбъдне! И така, слушай, по-късно вечерта отидох в катедралата. Писала съм ти за нея. И на картичка ви я пратих, помниш ли?
— Да, и? Имаше ли служба?
— Не! Те, немците, още рано-рано се прибират на Коледа по домовете си! Чудно защо, но катедралата беше отворена. Аз влязох. Тихо, празно… Горят свещи… Седнах пред статуята на Дева Мария и изведнъж ми стана нещо. Като че ли Мари беше до мен и викаше за помощ… Почнах да плача и да се моля на Дева Мария да я спаси… Сигурно по това време…
— Милото ми! — Гергана прегърна и целуна дъщеря си.
— Тогава съжалих, че не знам молитви, но дойде една жена… И точно това е странното, което исках да ти разкажа. Първо, тя изглеждаше особено. С някаква пелерина, беше си вдигнала качулката, не й видях косите. По лицето й не можах да определя на колко години е. Млада ли беше или стара, не знам… Тогава я помислих за монахиня, там ги има много! Та тя ми каза да имам упование и че е важно молитвата да идва от сърцето. А, да! И каза още, че молбата ми е чута! Представяш ли си! Чута! — Магдалена със светнал поглед гледаше майка си и искаше да й предаде поне частица от своята увереност.
— Разбира се, детенце! За да се молиш, не е нужно да знаеш молитви или да ходиш в черква…
— И после ми говори за това, че всичко е предопределено, поне аз така я разбрах… И че за всяко нещо си има подходящо време. И че има време за обичане и време за мразене… и… А, да, време за жалеене и време за ликуване! Какво ти говори това? Че ето, сега ние страдаме, но ще дойде време да се радваме, нали?!