С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
— Господи — изпъшка той. Как ще живее без нея? Джейд, помисли си отчаяно той, какво стана с теб, с нас, с нашето съвместно бъдеще? Бяха планирали, след като приключат с образованието си, да се върнат в Палмето и да направят обществото по-равноправно. Сега изглежда тя беше преминала на другата страна — към Пачетови. Как можеше?
— Гари?
Баща му влезе през широката врата на плевнята. Отис Паркър нямаше още петдесет, а изглеждаше с десетина години по-стар. Беше слаб и жилав, дребен, с вечно прегърбени рамене. Гащеризонът му висеше на кокалестата фигура. Видя сина си да седи в сенчестия край върху купчина дъхаво сено.
— Гари? Децата казаха, че си се държал лошо с тях.
— Не мога ли да имам поне тук миг на спокойствие?
— Случило ли се е нещо в училище?
— Не! Просто търся малко уединение. — На Гари му се искаше да излее всичко върху някого и баща му беше удобна мишена. — Не можете ли поне веднъж да ме оставите сам? — извика той.
— Добре, добре! — Отис се обърна да си върви. — Не забравяй да сипеш на прасето.
Гари скочи на крака, ръцете му се свиха в юмруци.
— Слушай, старче, нахраних тази шибана свиня за последен път. Писнало ми е да я храня! Писнало ми е до смърт от врещящи дечурлига, които си имал неблагоразумието да направиш. Писнало ми е от това място и гнилата воня на твоя неуспех. Писнало ми е от училище, даскали и разговори за стипендии, когато наистина никой пет пари не дава за нищо. Изтощен съм да бъда добро момче. Това не води до никъде. До никъде.
След като изля яростта си и енергията си, Гари падна на колене в мръсната слама и заплака. Минаха няколко минути преди да усети грубата ръка на баща си върху рамото му.
— Май че имаш нужда от глътка.
Отис протягаше към него бурканче с прозрачна течност. Гари колебливо се присегна, отвори го и подуши. После отпи. Ракията го стопли чак в стомаха. Задави се, покашля и върна бурканчето на Отис, който опъна голяма глътка.
— Не казвай на майка си за това.
— Откъде я взе?
— Смятам, че е време да научиш за Джорджи. Негърка е и вари ракия от години. Не струва много. Само това мога да си позволя. Крия я ей там, под онова старо седло. Да знаеш, ако се нуждаеш, а мен ме няма. — Отис внимателно зави капачката. — Проблеми с жени ли имаш?
Гари сви рамене уклончиво, макар че напомнянето за изневярата на Джейд загря стомаха му по-силно от ракията.
— Те са единственото нещо, сътворено от Бога, което може да влуди мъжа и да го накара да говори такива дивотии, каквито ти ги нареди. — Отис го изгледа строго. — Не ми харесаха твоите приказки за малките ти братя и сестри. Не говори добре и за майка ти.
— Съжалявам. Нямах това предвид.
— Да-а. Това искаше да кажеш. Но трябва да знаеш, че всяко наше дете е заченато с любов. Гордеем се с всички. — Очите му се навлажниха. — Особено с теб. Цял живот не мога да си обясня откъде произлизаш, а колко си умен и всичко останало. Сигурно се срамуваш от нас.
— Не, татко.
Въздишайки, Отис добави:
— Не съм толкова тъп, че да не разбирам защо никога не водиш тук твои приятели, Гари. Ясно е защо. Чуй ме, майка ти и аз не искаме ти да се изучиш, за да се грижиш за нас и другите деца. Искаме да се махнеш оттук само поради една причина — защото ти го желаеш толкова много. Да не бъдеш неудачник като мен.
— Всичко, което някога съм имал на мое име, е това жалко парче земя, и то хич не е много. Дори не съм го купил аз, а моят баща. Положих всички усилия да го запазя.
Гари почти се задушаваше от угризение заради приказките си. Отис усети, че се вини и опрощаващо го потупа по коляното, а после се подпря на него и се изправи.
— С Джейд ли се скарахте? — Гари кимна. — Е, ще ви мине. Жените ги прихващат от време на време, иначе не са жени. Когато се ядосат, просто ги остави за малко. — След този мъдър съвет, той тръгна бавно към вратата. — Качи се после за вечеря. Най-добре е да си гледаш работата.
Гари наблюдаваше как баща му си тръгва. С клатеща, кривокрака походка мина през неприветливия двор, осеян със счупени стари играчки и пилешки курешки. Гари покри лице с ръце и му се прииска, когато ги махне и отвори очи, да бъде на милиони километри оттук, освободен от задълженията си.
Всички, дори семейството му, очакваха твърде много от него. Беше обречен на неуспех, преди да е започнал. Без значение какви планини от постижения изкачваше, никога не можеше да бъде достатъчно добър, достатъчно богат. Никога не можеше да бъде Нийл Пачет.