Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)

Руснаците разработваха ракетите си с феноменални темпове, откакто ги заставиха да отстъпят по време на кубинската криза. Изпитателни ракети, изстрелвани от ракетни центрове дълбоко в Съветския съюз, както и други, пускани от подводници, бяха попадали в Тихия океан. Американските подводници опитваха да заснемат тези изпитания и да засекат данни, с които да определят телеметричните характеристики на оръжията. Тези подводници поемаха големи рискове, като се промъкваха във води, почти отцепени от съветските кораби, които извършваха изстрелвания от морето, или следяха попаденията на изстреляни от сушата ракети, чиито останки се разпръсваха по морското дъно като парчета черен метал, разхвърляни от силата на удара, от мачкащата имплозия и от океанските течения. Брадли желаеше преди всичко носови конуси от ракетите, в които се помещават насочващите системи, както и моделни бойни глави, които биха дали възможност да се преценят размерът, силата и боевата мощ на ракетите. Намирането на парчетата нямаше да е лесна работа, защото „Халибът“ може и да беше открила грижливо спуснат във водата предмет, но как щеше да се справи сега с далеч по-неясното местонахождение на плячката във водите на Северния Тихи океан, където често патрулираха съветски кораби? Засичането й сега, през лятото на 1967 г., би представлявало дипломатически провал. През юни Съединените щати и Съветският съюз изглеждаха на ръба на размяната на удари, след като и двете страни изпратиха армади от кораби и подводници в Средиземно море по време на арабско-израелската война.

И все пак Брадли искаше чудо, и то не само едно. Искаше „Халибът“ да намери толкова много съветски съкровища, да измъкне толкова много разузнавателни данни, че Пентагонът да няма друг избор, освен да построи флот от подводници за специални проекти. Крейвън искаше горе-долу същото и така двамата мъже се обединиха в екип.

Както Крейвън, Брадли беше потомък на моряшко семейство. И двамата изпитваха страхопочитание пред неизследваните и опасни дълбочини, както и респект към онова, което „Халибът“ щеше да опита. Но бруклинската нахаканост на Крейвън контрастираше на прагматичността на израсналия в Средния запад Брадли. Той нямаше за разказване истории от Гражданската война. В миналото му не присъстваха черепи и кръстосани кости, а само звездите, татуирани с въглищен прах и джобно ножче върху коленете на баща му, както и голяма татуировка в жълто на скачащ тигър на корема на стария. Именно на лявата ръка на баща си Брадли беше направил първото си околосветско пътуване, като проследяваше четиринадесетте татуирани знамена, обозначаващи крайните пристанища на първия му морски герой — баща му, служил като помощник-боцман във Великия бял флот на президента Теодор Рузвелт.

Брадли се записа в армията не според семейната традиция, а защото смяташе, че в навечерието на Втората световна война трябва да избира между пълните с кал окопи или геройски битки в окъпаните от слънце морски води и красивите момичета от филма „Морскосиньо и златно“ от 1940 г. Участва в битка по-малко от година след като завърши в по-слабата половина на випуска от Военноморската академия през 1944 г. Въпреки това си прекарваше толкова весело в дизеловите подводници, че по-късно отклони поканата на Рикоувър да се присъедини към ядрената програма.