Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Ферми беше погълнат от показанията на броячите и ги сравняваше с предвижданията си. За негова радост съвпадението беше учудващо точно. В 10,37 той даде ново нареждане.
— Издърпай я до 13 стъпки, Джордж!
Перото на пишещото устройство подскочи рязко нагоре и тракането на броячите се ускори. Пръстите на Ферми се движеха чевръсто по сметачната линийка. Както винаги, той изглеждаше напълно спокоен и самоуверен. Помощниците му непрекъснато сравняваха показанията на уредите с теоретичните му предсказания и до момента всичко се развиваше според теорията.
— Кривата ще стигне до тази точка и ще тръгне хоризонтално — каза Ферми.
След няколко секунди писецът спря на показаното ниво и започна да чертае водоравна линия.
Този ден Енрико Ферми беше в центъра на представлението. Както винаги, беше подготвил старателно всяка подробност от опита и щеше да направи добро шоу. Той искаше да демонстрира колко е наясно с целия процес. С присъщото му остро чувство за драматизъм той щеше да докаже, че всяка стъпка в опита е добре обмислена и изчислена и че теорията му ще се потвърди до най-малката подробност. Ферми не беше само свидетел на едно ново явление, а негов повелител. През 10–15 минути нареждаше да се изтегли контролната пръчка с няколко сантиметра и докато тракането на броячите се ускоряваше, предсказваше точно в коя точка кривата на неутронната активност ще премине в плато. Всеки път познаваше. По всичко личеше, че реакторът напълно ще се съобразява с теорията му.
Всички бяха крайно напрегнати в очакване на момента, в който реакцията ще стане самоподдържаща се. Съвсем неочаквано Ферми спокойно заяви:
— Гладен съм, да вървим да обядваме!
Той чувстваше, че трябва да направи нещо, за да спадне напрежението от експеримента. В студентското кафене никой не говореше за опита и разговорите засягаха съвсем неутрални теми. Учените се отдадоха на обичайното залагане върху номерата на касовите бележки.
В 2 ч след обяд опитът продължи. Джордж Уейл застана отново до контролната пръчка. През време на обедната почивка мълвата беше тръгнала из другите лаборатории и когато учените се върнаха на балкона, видяха, че там са се събрали доста любопитни. С всяко издърпване на контролната пръчка уредите отчитаха все по-високи активности, но те бързо достигаха насищане. Ферми продължаваше да се забавлява, като предсказваше всеки път докъде ще стигнат стрелките на измервателната апаратура. Овърбек обявяваше високо показанията и възгласите, които следваха всеки път, изразяваха растящата възбуда на присъстващите.
— Издърпай пръчката с 15 см — каза Ферми в 3,20.
Броячите почти се задъхаха, но много скоро отново се успокоиха. Пет минути по-късно Ферми нареди:
— Издърпай я с още 30 см!
Докато Уейл изпълняваше нареждането му, той се обърна към Комптън:
— Сега ще започне. Реакцията ще стане самоподдържаща се. Кривата ще се изкачва нагоре и няма да образува плато.
Всички оставиха линийките и моливите, за да следят какво ще стане. Овърбек продължаваше да обявява новите показания на уредите и всички ги сравняваха с предишните. Скоростта на нарастването беше изключителна.
Истинската верижна реакция беше започнала. Броячите тракаха толкова бързо, че звукът приличаше на бръмчене. Ферми изчисли скоростта на нарастване на неутронната активност за една минута. Ако тя се окажеше постоянна и се задържеше така, това означаваше, че реакцията е станала самоподдържаща се. Ако не се случеше нещо непредвидено, дългоочакваният момент всъщност беше настъпил.
Високо под тавана доброволците от „отряда на самоубийците“ чакаха нервно, готови всеки миг да излеят кадмиевия разтвор върху реактора. Нищо не се случи. Ферми действаше светкавично с линийката си. Изминаха още три минути и той отново изчисли скоростта на нарастване. Учените на балкона се бяха скупчили около уредите, дебнейки показанията им, а Овърбек продължаваше да ги обявява на глас. Чукането на броячите още повече се ускори и се превърна в постоянно бръмчене.
Стиснал контролната пръчка, Уейл не откъсваше поглед от Ферми и чакаше нови нареждания. Лицето на Ферми беше като каменно, само погледът му шареше от уред на уред. Изразът му излъчваше невероятно спокойствие. Изведнъж на лицето му изгря широка усмивка, той прибра сметачната си линийка и обяви доволно:
— Реакцията е самоподдържаща се!
От 28 минути групата наблюдаваше напрегнато как писецът чертае възходяща права. За първи път се осъществяваше верижна реакция.
В 3,53 Ферми преустанови опита.