Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Независимо от всичко нерешените проблеми си оставаха. Ще бъде ли бариерата на Норис — Адлър достатъчно здрава, за да се използва в голямомащабна инсталация? Достатъчно фини ли са нейните пори? Няма ли да се запушват след дни или след часове? На ръка ли ще се отстраняват дефектите по бариери с площ от няколко хектара? Никои не можеше да отговори на тези въпроси. Добра или лоша, бариерата на Норис — Адлър беше най-доброто, постигнато до момента.
Фостър Никс, който разработваше друг тип бариера в лабораториите „Бел“ в Ню Йорк, не мислеше така. Красивият синеок 37-годишен гигант Никс беше свободомислещ алабамец със свое собствено мнение и много остър език. Той делеше човечеството на две групи: почтени хора с морал, добри маниери, вкус и чувство за традиция, и левичари, лъжци и опортюнисти. Никс не можеше да се съгласи янките да го настъпват по краката само защото са победили в Гражданската война. Той беше консерватор и се дразнеше от начина, по който страната е управлявана от „кучите синове във Вашингтон“ и дезинформирана от „лъжливата жълта преса“. Нищо не можеше да го спре да си изкаже мнението по най-бруталния, откровен и директен начин.
Никс работеше в лабораториите „Бел“ в Ню Йорк като физик изследовател, когато през ноември 1941 г. Джон Дънинг и Бут се свързаха с него и го помолиха да им окаже помощ при изследванията върху неутроните. Никс се познаваше с колумбийския учен от години и беше участвал заедно с него в общи изследователски проекти. Скоро между Никс и групата в Колумбийския университет се установи добро сътрудничество, а след Пърл Харбър Дънинг го запозна с тайната на проекта. Никс се посвети изцяло на работата върху бариерата. Той имаше много добра квалификация за подобна задача и заслугата на Дънинг беше, че го откри. Никс беше учил минна геология в университета в Алабама, но направил дипломна работа по металургия. През 1929 г. заминал да специализира физика в Берлинския университет и там защитил докторската си дисертация. Опитът и познанията му в металургията и физиката на твърдото тяло, заедно с изобретателния му ум, го поставиха на водещо място в изследванията върху бариерата.
През първите месеци на 1942 г. усилията му бяха безплодни. Той продължаваше да работи в малката си лаборатория в „Бел“, но поддържаше редовни контакти с Дънинг и неговата група. Шефовете му в „Бел“ бяха запознати с характера на неговата работа и се съгласиха да помогнат на проекта, като предоставят Никс заедно с петнадесет негови помощници.
Никс беше ентусиазиран и вдъхновен учен, но индивидуализмът му позволяваше да работи ефективно само ако е оставен на свобода. Той не беше добър организатор и не се чувстваше удобно под нечие чуждо ръководство. За негово щастие както от „Бел“, така и от Колумбийския университет му предоставяха пълна свобода да изпробва собствените си идеи и методи. Когато през лятото на 1942 г. опитите, извършвани от колумбийската група, показаха, че никелът е единственият метал, устойчив на разяждащото действие на урановия хексафлуорид, Никс също се насочи към този метал. Но той реши да използва пресован никелов прах. Познавайки металургията, Никс си поръча специално приготвен никелов прах от Англия, който беше доставен с дипломатическата поща. Неговият метод коренно се различаваше от техниката на Норис — Адлър. Двете групи работеха напълно независимо една от друга и рядко си обменяха идеи. Отношенията на Никс с Норис и с Адлър обаче бяха напълно приятелски, за разлика от чувствата му към някои други членове на колумбийската група. Попитан за мнението му върху работата на един физик от тази група, Никс направо каза:
— С вредите, които причинява на проекта, той струва колкото две нацистки дивизии.
Важното беше, че високият южняк харесваше много Дънинг и Бут и сътрудничеството му с Норис и Адлър беше безупречно.
Опитите с никелов прах през лятото обнадеждиха Никс. Неговата бариера беше много по-здрава от бариерата на Норис и Адлър. Все още разделителната й способност бе по-слаба, а порите — недостатъчно фини. Освен това методът на Никс много трудно можеше да се използва при едромащабно промишлено производство.
Фостър Никс подобряваше всеки ден своята бариера, прибавяйки или премахвайки по нещо. Напредъкът трудно можеше да се прецени, защото в Колумбийския университет все още нямаха добри тестове за разделителната способност на бариерите. При опитите не можеше да се използва истинският газ, нито действителното налягане. Въпреки това Никс беше убеден, че дори на този ранен етап той е на прав път.