Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
— Не ми се спеше и реших да видя как върви работата.
Нерядко се появяваше посред нощ в работилницата, за да помогне на някой отчаян от трудностите техник. Вратата се отваряше и заедно с И. О. Ел. нахлуваше неговият неподправен оптимизъм, който прогонваше унинието.
— Как върви работата, Джордж? — питаше приветливо Лорънс, който познаваше по малки имена всички техници и работници.
— Не е наред, професор Лорънс. Това проклето нещо не ще да работи. Мъча го вече няколко дни, но не става.
— Я да видя! — казваше Лорънс и пускаше машината с максимални обороти. — Какво значи не ще да работи? — провикваше се той възбудено, докато машината, за ужас на механика, се тресе, сякаш всеки миг ще се разпадне. — Свършил си страшна работа! Не се притеснявай, ако се счупи, винаги можем да я поправим. Не е казано всичко да става от първия път, я!
Усмивките разцъфтяваха отново, а Лорънс вече отиваше да окуражи някой друг, изправен пред труден проблем.
Въпреки че живееше в атмосфера на непрекъснато напрежение, Лорънс си оставаше изключително непосредствен човек, отдаден на семейството и на четирите си деца. Изглеждаше напълно уравновесен и доволен от себе си. Независимо от безбройните си ангажименти обичаше да кани гости в ресторанта „Трейдър Вик“ и имаше славата на добър играч на тенис. Приятелите му се тревожеха, че ще си съсипе здравето, ако продължава да работи с това задъхано темпо, но той самият беше спокоен — отговорностите и тежката работа не го плашеха.
Въпреки сърдечната си природа И. О. Ел. можеше да бъде много твърд и непреклонен, когато някой не се отдава изцяло на работата си. Такъв човек биваше незабавно отстраняван, дори и да му е симпатичен. Младите учени се страхуваха от него и го боготворяха. Той беше техен учител и идол — изобретателят на циклотрона, с който се бомбардираха атомите — Нобеловият лауреат. Освен това той беше безспорният лидер, човекът, който винаги е готов да им помогне, да ги окуражи и да изтъкне техните заслуги, дори когато идеята за експеримента е негова. При едно от посещенията на Гроувс един от студентите чул, докато работил на циклотрона, че генералът казва на Лорънс:
— Не, тук вие грешите!
Младият ученик на Лорънс споделил по-късно с приятелите си:
— Очаквах небесният гръм да порази генерала, но Лорънс кротко се съгласи, че той, великият И. О. Ел., може би е сгрешил. В този миг имах чувството, че рухва цялата ми представа за света.
Лорънс очакваше и изискваше от всички винаги максималното. Джими Вейл, слабичкият и кротък оператор на циклотрона, беше много добър играч на пинг-понг. Веднъж Лорънс го наблюдавал как буквално сразил един от колегите си, Джо Макмороу. Лорънс играл с Джо и загубил, след което поискал да играе и с Вейл. След оспорвана игра Вейл победил с минимална разлика. Разгневен, Лорънс захвърлил хилката.
— Чакай, Джими! — креснал той. — Ти игра с Джо и го съдра от бой, й той след това ме победи без усилие. След това ти игра с мене и не ме разсипа. Ти въобще не се стара. Защо? Не е хубаво да играеш така с мен!
Лорънс приемаше насериозно всяка игра, а какво остава, когато работата се отнася до електромагнитния процес. В деня на пристигането си членовете на Ревизионния комитет трябваше да слушат с часове разпалените му обяснения за метода. Той нямаше никакви съмнения, че един ден методът ще проработи и ще могат да се произвеждат големи количества уран–235, дори това да не е много евтино. Въпреки оптимизма си, той все пак признаваше, че срещат трудности при получаването на няколко снопа едновременно в един и същ вакуумен резервоар. През септември бяха успели да намерят начин да фокусират сноповете по-прецизно.
— На прав път сме каза той, — и ще продължим в същата посока и през 1943 г.
Бяха подобрени и приемните колектори и в тях бяха уловени известни минимални количества пречистен уран–235. Използването на няколко източника усложняваше нещата, тъй като се налагаше да се поставят и няколко колектора. Но през октомври установиха, че най-добри резултати се получават, когато дъното на колектора се постави не перпендикулярно, а под ъгъл от 45° спрямо оста на снопа. Лорънс беше сигурен в индустриалното приложение на електромагнитния метод, но бяха необходими още усилия и средства.