Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
— Стига за днес! Прибираме се!
След като хората му си тръгнаха, Андерсън провери отново уредите. Беше съвсем сам в пустата и студена зала. Готвеше се да загаси осветлението, когато погледът му се спря на контролните пръчки. Беше като хипнотизиран и умът му заработи трескаво. Без съмнение реакторът беше достигнал много близко до критичното състояние. Ако махне контролните пръчки или само ги издърпа съвсем малко, кой знае, верижната реакция може да започне пред очите му.
Верижната реакция — ключът към всичко! Мечтата на всички ядрени физици, сбъдналото се пророчество на Жолио-Кюри и на Ферми! Отговорът на големия въпрос, който групата в Чикаго си задаваше от месеци! Разпадането на един атом ще предизвика ли разпад и на други, подобно на горски пожар? Или неутроните ще се загубят един по един като искри и няма да успеят да разпалят огъня? Ако се случи първото, ще се отдели огромно количество енергия, която ще позволи създаването на атомната бомба. В противен случай всичко ще се сведе до научен експеримент без особено практическо приложение.
Нетърпеливият 28-годишен учен стоеше пред реактора, в който за първи път в света щеше да се извърши верижна реакция, и едва потискаше изкушението си. Пръстите му се докоснаха до контролната пръчка, а погледът му бе вперен в уредите. Той се намираше съвсем близо до отговора на въпроса, който го измъчваше от три години. Достатъчно е да издърпа контролната пръчка само с няколко сантиметра и ще бъде първият човек, видял с очите си верижна реакция! Какъв вълнуващ момент в кариерата на младия учен, изоставил следването по електроинженерство заради физиката само защото в трудните години на Депресията Националната младежка администрация му предложила работа при един професор по физика. Бедното момче от Бронкс, което пътувало всеки ден по час и половина с надземната железница, за да стигне до училището „Стайвесант“ в ИйстСайд, бе изминало дълъг път дотук.
Андерсън бе роден под щастлива звезда. Един ден през 1939 г., докато работел с циклотрона, в лабораторията се втурнал току-що пристигналият от Ню Йорк професор Нилс Бор. Той искал да съобщи на Ферми голямата новина за разделянето на атома. Ферми отсъствал и възбуденият Бор споделил сензацията с младия физик. Да научиш за най-голямото откритие във физиката от един гений като Бор и да работиш след това в същата област с друг гений — Ферми, какъв изключителен шанс за един начинаещ физик!
На връщане от Бъркли Ревизионният комитет, предвождан от Уорън Луис, пристигна в Чикаго в сряда сутринта, 2 декември, и веднага се срещна с Комптън в университета. Беше неприятна зимна утрин. Хората в претъпканите автобуси четяха във вестниците новините за френския адмирал Дарлан, който взел властта в Тунис, и за „Летящите крепости“ на генерал Джими Дулитъл, бомбардирали доковете в Бизерта.
По време на дългото пътуване от Калифорния членовете на Ревизионния комитет бяха съставили черновата на доклада си за видяното в Колумбия, Чикаго и Бъркли. Докладът беше предназначен за генерал Гроувс.
В заседателната зала на „Екхърт Хол“ се бяха събрали Комптън, Хилбъри и още няколко техни колеги. Луис веднага забеляза отсъствието на Ферми.
— Къде е той? Искаме да обсъдим проблемите с него.
— Ферми помоли да го извините — отговори Комптън. — Той е зает с много важен експеримент в лабораторията и не може да присъства.
Обсъждането на доклада започна без отлагане. Той беше добронамерено реалистичен и Комптън и приятелите му чуха с облекчение, че Комитетът енергично препоръчва продължаване на работата в Чикаго. Все пак бяха леко разочаровани, че не се очаква да започне производството на плутоний, което според членовете на Комитета било преждевременно, докато не се построи пилотна инсталация и не се натрупат доказателства за ефективността на процеса.
По време на обсъждането звънна телефонът. Волни Уилсън се обаждаше на Комптън от Стаг Фийлд. Ферми бил готов да започне своя критичен опит! Комптън едва сдържаше възбудата си.
— Мога ли да доведа хората от Ревизионния комитет? — попита той, но Уилсън възрази, че лабораторията вече била препълнена и ако доведе повече от един човек, експериментът ще се затрудни.
Комптън остави слушалката и се обърна към членовете на Ревизионния комитет.
— Господа — каза той, — Ферми е готов да извърши верижна реакция. Измерванията са показали, че реакторът достига критично състояние при около две трети от предвидения размер.