Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
16.
От една година мисис Мансън Бенедикт виждаше все по-рядко своя съпруг в дома им в Уестфийлд, Ню Джърси. Работата му в лабораториите на компанията „Келог“, където той отговаряше за усъвършенстването на процесите, беше нараснала неимоверно — освен шестте дни, сега той й посвещаваше и три вечери седмично.
И тази вечер на семейство Бенедикт премина по установения вече ред. Току-що бяха седнали да вечерят и телефонът звънна.
— Пак ли? — простена отчаяно мисис Бенедикт.
Мъжът й стана от масата и примирено се запъти към телефона. И двамата знаеха кой се обажда — това се случваше почти всяка вечер.
— Кажете, мистър Кийт — каза Бенедикт, без да дочака да разбере кой се обажда.
Боботещият глас на Доби Кийт изпълни стаята. По нищо не личеше, че неуморният вицепрезидент на „Келог“ вече е прекарал изнурителен десетчасов работен ден, изпълнен с отговорности и трудни решения. Почти всяка вечер той с увлечение правеше „извънредното“ си обаждане на Мансън Бенедикт и на другите двама важни членове от групата — Кларънс Джонсън и Джон Арнолд.
— Как беше днес? Какви са резултатите? — както винаги попита Кийт.
Нетърпеливият тон на гласа му създаваше впечатление, че не само собствената му съдба, но и ходът на цялата война зависят от отговора. Той задаваше такива въпроси и за опити, чийто резултати още не бяха отчетени. Това изглеждаше безсмислено, но мнозина подозираха, че Кийт го прави нарочно, за да поддържа непрекъснато напрежение сред работещите по програмата.
Той самият даваше пример. Едва ли някой можеше да работи толкова много и да влага толкова жар в своята работа, както неизтощимото тексаско динамо. Беше от хората, които се радват на предизвикателствата и не се страхуват от отговорности и рискове.
— Такива като Доби не получават язва — казваха неговите подчинени. — Те създават язви!
Мансън Бенедикт отговаряше за индустриалното проектиране на едромащабната газово-дифузионна инсталация. Той носеше отговорността за създаването на работеща каскада от хиляди дифузионни единици, през които ще преминава под налягане урановият газ, за да се обогати постепенно с U–235, докато накрая се получи чист изотоп. Газова дифузия на уран не беше изпитвана досега и никой не знаеше дали изобщо можеше да се извърши.
Проектирането на каскадата беше решаващо. Без него компанията „Келог“ не можеше да даде отговор на правителството дали газово-дифузионният процес е възможен в промишлени мащаби. Доби Кийт беше много доволен, че с това се занимава Бенедикт. Нямаше по-добър от него в тази област и Кийт го бе избрал лично.
Високият и сериозен на вид тридесет и четири годишен доктор Мансън Бенедикт започнал работа в „Келог“ през 1938 г. По това време компанията имала трудности с производството на някои въглеводородни смеси и наела много млади хора с опит в петролната промишленост да решат проблема. Скромният и тихоговорещ Бенедикт решил задачата блестящо и за невероятно кратко време.
Доби Кийт разпознаваше талантите от пръв поглед.
— Мозъкът на това кротко момче от Масачузетския технологичен институт работи не както при повечето хора — казал той, когато наблюдавал как младият учен свежда сложните проблеми до прости и подредени решения.
Оттогава, щом възникнеше някакъв проблем, Кийт изпращал Бенедикт да го реши на място. Ученият спокойно се хващал на работа, прецизен и методичен като компютър, и много скоро се появявало радикално, или както казват учените, „елегантно“ решение.
Маниерите и видът на Мансън Бенедикт не биеха на очи. Стотици лица като неговото можеха да се видят в колежите и лабораториите, обикновено скрити зад дебели технически книги в тихите читални и библиотеки. Баща му бил главен металург на компанията „Хекла“ в Калюмет край езерото Линдън, Мичиган, където единственият поминък идвал от медната мина. Момчето четяло много. То израснало в скромно семейство от средната класа. Най-голямото откритие в детството му била книгата на Слосъм „Творческа химия“. Той я прочел много пъти, а някои пасажи знаел наизуст. Мансън и брат му си направили химична лаборатория в мазето, обзаведена с химикали и стъклария, донесени от баща им. Напуснал градчето за първи път на 16 години, за да учи в подготвително училище за момчета, след това се записал в Корнелския университет, а по-късно специализирал в Масачузетския технологичен институт.
За Мансън Бенедикт химията беше смисъл на живота му. Той й се бе посветил както монах на своя орден — с цялото си сърце и завинаги.
Дифузионната каскада, естествено, не беше негово изобретение. Принципът бил добре известен още от 1829 г., когато немският химик Густав Херц успял да раздели неоновите изотопи, като ги прекарвал през многобройни последователни дифузионни стъпала. Принципът е много прост: когато газ под налягане се пропуска през пореста мембрана, леките изотопи преминават през нея по-лесно от тежките.