Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)
- Автор: Груев Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Проектът „Манхатън“ (Неразказаната история за атомната бомба и нейните създатели)». Краткое содержание книги:
Комптън не беше добър оратор и прескачаше от едно незавършено изречение на друго.
— Реакцията се задържа от покритите с кадмий контролни пръчки, които поглъщат неутроните. За да започне реакцията, е достатъчно да се изтеглят от реактора тези пръчки. Голямо щастие е, че опитът ще се извърши точно в деня на вашето посещение.
Трябваше да се избере един от членовете на Комитета, който да присъства на историческия опит. Комптън погледна към Луис, но той отхвърли веднага предложението. По-добре да бъде един от хората на „Дюпон“, вместо отново университетски учен. Но кой? Гари? Уилямс? Накрая се спряха на Крауфорд Грийнуолт. „Той е най-млад — помисли си Комптън, — и ще си спомня по-дълго от останалите за преживяното.“
Крауфорд Грийнуолт, 40-годишният достолепен като патриций химик на „Дюпон“, беше много възбуден, че ще може да присъства на опита с батерията на Ферми в корта за скуош под западните трибуни на Стаг Фийлд. Той силно се интересуваше от наука, а Стайн го беше запознал достатъчно подробно с новите постижения, за да може да оцени важността на верижната реакция. Ако опитът на Ферми е неуспешен, то ще се дължи на недостатъчната чистота на материалите, а не на грешка в теорията.
Грийнуолт беше подготвен за евентуален неуспех на реактора, защото много често първите опити се провалят. Ако не успеят от първия път, те ще преодолеят недостатъците и ще опитат отново. Ревизионният комитет не би препоръчал в никакъв случай изоставянето на проекта за атомния реактор.
Застанал до Грийнуолт, Норман Хилбъри също беше погълнат от своите мисли. Той не се опасяваше, че реакторът може да не достигне до критично състояние този следобед — експерименталните данни бяха напълно убедителни — нито се страхуваше от някаква непредвидима катастрофа — всичко говореше, че реакцията може да бъде контролирана. Единствената възможност за нещастие беше възникването на някакво ново и непредсказуемо физично явление, когато реакцията достигне критичната точка. В самия опит обаче нямаше поводи за опасения от катастрофа или неуспех.
На балкона, издигнат на около три метра в северната част на корта за скуош, се бяха събрали двадесетина души. Ферми, заобиколен от Зин и Андерсън, управляваше опита. Изцяло погълнати от това, което се извършваше в тази странна лаборатория, Комптън и Грийнуолт заеха местата си близо до Ферми.
В срещуположния край на корта се издигаше 8-метровата батерия, обвита от три страни с ненужния вече балон. Реакторът имаше странна форма — основата беше четириъгълна, горният му край беше грубо оформен като сфера, а върхът, все още недовършен, почти допираше тавана.
Денят беше много студен, но отоплението не работеше. Волни Уилсън се опита да достави електрически печки от университета, но му отказаха.
— Не може, доктор Уилсън, не знаете ли, че има война?
Реакторът и балконът бяха свързани с дървен мост и под него стоеше младият Джордж Уейл, готов да издърпа контролната пръчка. Евентуалната неуправляема реакция би могла да се предотврати от три вида контролни пръчки. Първите бяха автоматични и се задвижваха от балкона. Втората пръчка беше аварийна — тя висеше на дълго въже с тежест. Застанал до въжето с брадва в ръка, Хилбъри беше готов да го пререже, в случай че реакцията излезе извън контрол. Третата пръчка, с която Ферми искаше да предизвика започването на реакцията, като я изтегля по малко навън, беше в ръцете на Уейл. Никой не предвиждаше нещастие, но на една платформа над реактора бяха застанали с кофи в ръцете тримата от „отряда на самоубийците“. Харолд Лихтенбергер, Уорън Найър и Алвин Грейвс бяха готови да загасят реактора с разтвор на кадмий, който да погълне неутроните и преустанови реакцията, ако тя стане неконтролируема.
Точно в 9,45 преди обяд Ферми даде заповед да се пуснат сервомоторите, които изтеглят автоматичните контролни пръчки. Всички млъкнаха. Тишината се нарушаваше само от гласа на Ферми. С издърпването на пръчките от реактора тракането на броячите се ускори и всички започнаха да следят показанията им. Неутронната активност в центъра на реактора се отчиташе с пишещо устройство, което рисуваше крива, подобно на сеизмограф.
В 10 ч Ферми нареди на Уолтър Зин да изтегли аварийната пръчка, която наричаха „цип“. Хилбъри издърпа ципа с въжето и го върза за парапета на балкона. Той чувстваше, че изглежда донякъде комично, застанал до въжето с брадва в ръка, но в залата на никого не му беше до смях, защото напрежението нарастваше заедно с ускореното тракане на неутронните броячи. Сега вече верижната реакция се спираше само от кадмиевата пръчка, която държеше Джордж Уейл. На нея бяха отбелязани деления, показващи каква част от пръчката е още вътре в реактора.