Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— Някои наши църковници също не ги обичат — забеляза Хиеро, — макар в нашата страна всички да могат да четат и пишат. Но консерваторите ги смятат за съперническа религиозна групировка и се отнасят към тях със подозрение. Учителят ми, Абат Демеро, веднъж каза, че те се намирали зад нас. И ако не можем да изпълним дълга си, те ще ни помогнат или ще ни заменят. Но, моля те, продължавай.
В края на третата седмица от пътешествието им станала трагедия. Те били напуснали пределите на градовете-държави. Джон казал на момичето, че след пет-шест дни ще стигнат убежището. С него тя се чувствувала в безопасност. Хищници почти не срещали, а дори някой да им се изпречвал, то след ръмжене и сумтене се оттеглял. Лучара разказа, как глутница гигантски змееглави, господарите на тропическите гори, просто се отдръпнали пред кау, която с невъзмутимо спокойствие минала през тесния проход, образуван от чудовищните животни. Джон само се усмихнал на учудването й.
Хиеро си помисли, че единадесетникът би трябвало да притежава огромна ментална мощ. Той самият бе усетил, че и в него бе започнала да зрее подобно на чуден плод същата сила, извикана към живот от двете спечелени сражения. Помисли си още, че Лучара му казва изключително важни неща. Никой преди не си бе представял, че единадесетниците имат такава разклонена организация. Продължи внимателно да слуша девойката.
Те вървели по тясна пътека в джунглата, разказваше Лучара, която по нищо не се различавала от другите по пътя им. Неочаквано пред тях се появил човек. Стоял неподвижно със скръстени ръце и им преграждал пътя. В същия миг от двете им страни се появили по десет лемута. Отвратителните, приличащи на огромни космати плъхове същества с дълги голи опашки държали в лапите си копия и тояги.
Хората-плъхове, отбеляза си Хиеро.
Макар нито един от тях да не ги доближил, те били обкръжени. Лучара се ужасила, но Джон си останал както обикновено спокоен. Пришълецът бил бледолик с напълно плешива глава. Качулката на плаща му била свалена и се виждало лице със студени избелили очи. Тя разбрала, че това е зъл магьосник, един от Майсторите на Нечестивия и се постарала да не се поддава на страха. Затворила очи и здраво се хванала за седящия пред нея Джон. Изминало доста време преди да чуе спокойния глас на единадесетника, който говорил на езика на Д’Алви.
— Нека приказваме на глас. Няма никаква необходимост да плашим това дете. Предлагам ти да се споразумеем.
— И какво ще ми предложиш, почитателю на природата, поклоннико на буквичките? Вие двамата сте в ръцете ми.
— Прав си, служителю на мрака. Но съм способен да убия много твои слуги, да те раня или най-малкото задълго да ти изтощя силите. Аз съм Притежателят на Власт и мисля, че това ти е добре известно. Този капан е направен с такова внимание и на такова неочаквано място, че…
Треперещото момиче отново чула резкия глас на врага, който запитал, каква сделка предлага спътника й.
— Да пуснеш момичето и животното. Направиш ли го, кълна ти се в душата си, че няма да се съпротивлявам и ще ти се подчиня. Решавай бързо, иначе ще се бием, и борбата няма никак да е лека!
— Добре, нека бъде така. Ти наистина се отлична плячка. Не е леко да се хване почитател на буквите от такъв ранг. Обикновено вие предпочитате да сте в безопасност. Нека момичето и животното да си отидат. Ти ще дойдеш с нас!
— Във всички твои думи и дела има лъжа и измама — раздал се спокойният глас на Джон. — Девойката да си върви и никой от твоята мръсна пасмина да не я последва. Това лесно ще открия. Тук ще чакам един час и едва тогава ще тръгна с тебе. Такива са моите условия.
Лучара почти физически усетила ледената ярост, която обхванала адептът на Нечестивия, но като предполагал Джон се съгласил. Като я благословил със спокоен глас, единадесетникът казал на непознат език нещо на животното и то веднага се втурнало по пътеката, но вече само с един ездач на гърба си. Девойката успяла да хвърли последен поглед към единадесетника. Възрастният човек стоял лице в лице със сивия дявол и тълпата отвратителни помощници. Сетне зелената стена на джунглата го скрила.
Хиеро видя, че Лучара едва сдържа сълзите си.