Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Искреното му негодуване бе посрещнато с мълчание от девойката. Тя прехапа гневно долната си устна и кръвта нахлу в тъмното й лице. Но не беше упорита до глупост. Лучара разбираше, че странният й спасител е образован и умен човек. И може би за първи път през живота си почувствува, че далечната й родина съвсем не е нещо съвършено.
— Извинявай — сепна се Хиеро, — бях прекалено рязък. Никога досега не съм слушал за нещо подобно. Може би Д’Алви е приятно или поне интересно място. Нека преминем на собствената ти история. Бих желал да чуя, как си се озовала толкова далече от Лантическото море. Знам, колко е дълъг пътя, моят път от север не е по-къс.
— Е, аз избягах… — започна тя неуверено, — избягах… от господаря си… Бях негова робиня и той се отнасяше жестоко с мене… Казвам истината — прошепна тя и очите й се напълниха със сълзи.
— Не плачи, момичето ми, вярвам ти. Продължавай. Какво стана после?
Лучара избягала преди две години. Отначало й било много тежко. Крадяла храна от селските къщурки и почти винаги била гладна. Преживяла и опасни приключения с диви зверове. Дали защото й провървяло или защото огромната жизненост не й позволила да се предаде, но оцеляла. После си намерила оръжие, като откраднала едно копие и нож. Така скитала няколко месеца на границата между обитаемите земи и огромните джунгли, докато веднъж не паднала от дърво и не си счупила крака. Чакала я неизбежна смърт, но за нейно щастие я намерил един единадесетник.
— Как, нима знаеш за тях! — изуми се Хиеро. — Не съм си представял, че те може да са се добрали толкова далече. Какво правят тези хора при вас? Народът ви доверява ли им се? — той беше много възбуден. Ето къде можеше да се открие свързваща нишка между страните им, разделени от огромни пространства и с различни начини на живот.
Единадесетниците, последователи на така наречените „Единадесет Заповеди“, бяха братство на странници, възникнало може би преди Гибелта. Обличали се в прости дрехи с кафяв цвят, били убедени вегетарианци, не носели никакво оръжие, освен дървена тояга и къс нож. Вървели сами от място на място, никого не безпокоили и на никого не причинявали вреда. Понякога за да се прехранват се хващали на работа: учили децата или пасели стадата. Били добри лекари, готови винаги да помогнат на болните или ранените. Ненавиждали Нечестивия, но не се борили с него, освен ако не ги заплашвал непосредствено. Имали странна власт над животните и дори лемутите им правели път. Никой не знаел къде се намират центровете им, има ли центрове въобще и как попълват братството си. Изглеждали далеч от политиката, но много ръководители на Републиката, членове на Асамблеята и дори на Съвета на Абатствата не ги обичали и им нямали доверие. Когато такива хора ги питали за причините за неприязънта им, отговорите били неопределени: нещо разглеждат, нещо замислят. Очевидно не били християни, а дори и да били, умеели добре да го крият. Единадесетниците признавали пантеизма, живеели и действували в съответствие с древната заповед (апокрифна, би допълнил учен на Абатствата), която станала техен закон: „Да не убиваш нито Земята, нито живота на нея“.
На Хиеро тези вечни скиталци се нравиха. Не веднъж беше срещал членове на братството и му се струваха порядъчни и здравомислещи хора, в много отношения доста по-достойни от някои самозвани лидери на собствената му страна. А знаеше, че и Абат Демеро също ги обича и им се доверява.
Хиеро се отпусна назад, разкърши изтръпналия си гръб и смяташе да продължи въпросите си. Изведнъж Лучара извика, хвърли се през загасващия огън към стеблото на дървото, където лежеше оръжието, но се спъна и падна право на гърдите на свещеника, като го повали на земята.
5. НА ИЗТОК
— Виж! — пронизително завика тя? — Зад теб има чудовище! Виждам го! Черно и с дълги кучешки зъби! Ставай и се защитавай!
„Изминаха три седмици от последния ми разговор с жена“ — помисли Хиеро, като яко стискаше горещото и силно тяло и не проявяваше никакво желание да се помръдне. Към чистия и свеж аромат на момичето усещаше едва доловима миризма, която му напомняше за нещо диво, свободно и непокорно.
— Това е моят мечок, глупачето ми — каза нежно Хиеро. — Не се страхувай, той няма да ти причини вреда.
Докато говореше, устните му докоснаха гъстата и къдрава коса, после внимателно се плъзнаха към нежната шия. Хиеро бе забелязал Хърм още преди десетина минути и му бе заповядал мислено да остане навън от скривалището им под гъстата корона на дървото. Очевидно любопитното и общително мече бе поискало да погледне гостенката. Девойката рязко блъсна свещеника, скочи на крака и гневно се взря в смеещите му се очи.