Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Независимо от придобитото в училището на Абатствата търпение и умение да общува с хората, тази реч предизвика известно раздразнение у Хиеро.
— Моля за извинение, Ваша Светлост — кисело произнесе той. — Предполагам, че сте принцеса във вашето могъщо кралство, и понеже сте били сгодена за недостоен поклонник, сте предпочели да избягате от къщи, пред възможността да се омъжите за него. Правилно ли излагам нещата?
Лучара го изгледа със зяпнала уста:
— Откъде узна всичко това? Може би си шпионин на баща ми или на Ефраим, който трябва да ме върне обратно?
На свой ред Хиеро се изуми, след което се разсмя най-неприлично.
— Боже мой! — възкликна през сълзи. — Тези фантазии ги има в главата на всяко момиче, което се е наслушало с легенди от древното време! Нека най-после престанем да си губим ценното време? Искам да ми отговориш на въпросите. Предупреждавам те, познавам достатъчно методи да получа верните отговори, ако изтънченото ти възпитание и добрите маниери, с които така се хвалиш, допълнени с някаква благодарност към мен, не те накарат да ми ги дадеш доброволно. Разказвай. От кое място на известния ни свят си дошла? Ако не знаеш къде се намира страната ти, то кажи ми поне как се казва? И защо си тука?
Девойката мрачно го изгледа и очите и се свиха, като-че размишляваше. После лицето й се проясни, тя все решение и заговори меко и смутено.
— Прости ми, Пер Хиеро. Правилно ли го произнасям? Не исках да те нагрубявам. Очевидно, така дълго съм била важна личност, че сега ми е трудно да стана отново обикновен човек. Дошла съм от страна, която, както предполагам, се намира някъде на юг. Само че, виждаш ли, аз не знам, къде е това юг. Наистина съм живяла в град и този див бряг, скалите и блатата не са нещата към които съм свикнала. О, да, страната ми се нарича Д’Алви и се намира на крайбрежието на соленото море Лантик. Какво още искаш да знаеш?
— Е, това е вече значително по-добре — каза весело Хиеро. — Трябва да отбележа, че съвсем не съм толкова лош, колкото би могла да сметнеш. Но трябва да запомниш, аз обичам истината. Така че остави за децата разни фантастични истории и ще бъдем приятели. Разкажи ми сега, по какъв начин се оказа в това трудно положение.
Докато крехкото пламъче на огъня играеше по тънките клони, Лучара разказваше за приключенията си. Макар Хиеро да не и повярва и наполовината, но и това беше достатъчно да го погълне напълно. Ако се съдеше от разказа й тя наистина бе дошла от далечния югоизток, накъдето отиваше сам.
Страната й била земя на каменни градове и тропически гори, където гигантските дървета достигали небесата; земя на непрекъснати сражения, кръв и смърт; земя на огромни зверове и войнствените хора. Църквата и духовенството, по подобие на Абатствата, проповядвали мир, търпимост и сътрудничество. Но свещениците не успявали да прекратят войните между различните градове и държави. Имало няколко социални слоеве — кастата на благородните нобили, търговците, занаятчиите, крепостните селяни, — които се управлявали от самодържавни властители. Държавите имали собствени армии, които се издържали от данъците, с които били облагани селяните и занаятчиите.
Хиеро я засипа с въпроси:
— Умеят ли вашите хора да четат и пишат? Имате ли стари книги? Знаете ли за Гибелта?
Лучара отвърна, че те разбира се умеят да четат и пишат — поне духовенството и доста от съсловието на нобилите. Бедняците са били заети с тежък труд и с изключение на неколцина, които са посещавали църковни училища, на нищо не са учени. Търговците са запознати с елементарната аритметика. Какво още го интересува? О, за Гибелта знаят всички. Но древните книги са забранени за населението, освен, може би, за духовенството. Тя самата никога не е виждала нито една, но е слушала за съществуването им. Всеки, който намирал такава книга, бил длъжен да я предаде на властите, иначе го заплашвала смърт.
— Господи! — възкликна поразен Хиеро. — Ако всичко което ми каза е истина, то вашият народ е събрал купища социална смет от миналото и то от най-грозния му вид. Аз знам, че някои племена около Вътрешното море притежават роби и се занимават с пиратство, и си мислих, че са от най-изостаналите сред известните ми народи. Но нито в Републиката, нито в Атви са чували нещо за страната ви. Кралства, крепостни селяни, непрекъснати войни, армии и почти поголовна неграмотност! Ако твоята страна в нещо се нуждае, то това е едно хубаво почистване!