Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— Значи е истина това, което говорят за свещениците! Компания страхливи безделници, любители да вдигат женски поли! Остави настрана лукавите си мисли, отче! Аз мога сама да се защитавам и ще го направя!
Хиеро седна и изтръска листата и парчетата изсъхнала кора от дрехите си. Сетне хвърли няколко клонки в огъня. Издигналите се пламъци осветиха лицето му с меден цвят и високи скули.
— Изслушай ме, млада лейди — каза той спокойно, — нека говорим ясно. Не обичам да извъртам. Възможно е във вашата страна да има други обичай, но свещениците на Канда не дават обет за безбрачие. Аз съм един здрав и нормален човек и на моите години повечето свещеници са женени, а някои и по два пъти. Но ние имаме строги закони, които наказват насилието над жените и всякакви подобни престъпления. Аз също нямам обичай да се занимавам с любов с деца, а доколкото виждам, не си на повече от петнадесет години. Така ли е?
Докато и четеше тази нотация, той гладеше Хърм, който бе сложил главата си на колената му и се вглеждаше с малките си насмешливи очички в момичето срещу него.
— На седемнадесет съм, скоро ще започна осемнадесетата — заяви тя независимо. — Прекрасно зная, че свещениците не трябва да имат нищо общо с жените; поне в моята страна е така. Нима някога се е чуло за женен свещеник? — в гласът й прозвучаха извинителни нотки. — Прости ми, но откъде бих могла да зная? Ти нищо не ми каза, че имаш още един звяр. И как разбра, че той е тука? Аз нищо не чух, а имам добър слух.
— Приемам извиненията ти — каза свещеникът. — Ще прекъсна историята ти, за да ти съобщя някои важни неща, тъй като очевидно още известно време ще пътешествуваме заедно, докато не реша, какво да правя с тебе. Умее ли някой в твоята страна да говори с такива същества? — Той потупа мечока по главата. — Имам предвид предаването на мисли без да се ползува гласа, така че всеки друг човек или животно да разбира.
Лучара приседна, повдигна неволно ръце, устата й се отвори изумена, а тъмната й кожа посивя.
— Казват, че Нечестивият и злобните му чудовища умеят да правят такива неща — бавно произнесе тя. — И още се носят слухове, че той направлява магьосници, гадни и долни хора, които притежават подобна сила. Старият добър свещеник, който ме учеше, казваше, че такава сила не бива да е свързана със злото, но в действителност само Нечестивият и неговите дяволи знаят как да я ползуват. — Очите на девойката блеснаха. — Разбирам! Ти си узнал, че звярът ти е дошъл, като си се свързал мислено с него! Но ти не си ли един от… — гласът и отслабна, вероятно тя си помисли, че е попаднала под властта на този зъл магьосник от нощните детски кошмари.
Хиеро се усмихна успокоително.
— Нечестивият? Не, Лучара, нямам никакво отношение към него. И Хърм също. — Обърна се мислено към мечока: — „Хърм иди бавно при нея и постави главата си на колената й. Тя никога не е виждала мечка и не умее да говори с помощта на мислите. Ще се опитаме да я научим“.
Когато малкия мечок се насочи към нея и направи това, което му нареди Хиеро, девойката замръзна на място като статуя от абаносово дърво. Но ето, че дългият и тънък език нежно близна ръката й, което я накара малко да се отпусне.
— Ти… каза ли му да направи това? — изненадата й бе такава, че говореше на пресекулки. — Ти наистина ли умееш да говориш с него така, както и с мен?
— Не с такава лекота, но той е много умен, дори не мога да си представя колко. Подобно на тебе, отскоро се присъедини към нас. А моят лорс Клотц е до мен от години. И с него си приказвам, но не е така съобразителен като мечока. Хърм често се шегува с мен. Когато си мисля, че съм определил границите на разума му, той прави нещо ново и ме поразява.
— Хърм — каза тя нежно и поглади черната му глава, — нали ще бъдем приятели?
— Ще ти бъде приятел, не се съмнявай — каза Хиеро. — Освен това е отличен водач и разузнавач. Но сега ще те помоля, да помълчиш няколко минути. Искам да го разпитам. Ние с него се разделихме, когато се хвърлих да те спасявам — свещеникът млъкна и се съсредоточи на съзнанието на Хърм.
Оказа се, че мечокът заобиколил откъм сушата скалистия нос и плажа със своеобразния амфитеатър. Опитал се да влезе в мислена връзка с Хиеро в мига на бягството му след убийството на шамана, но при съществуващата суматоха на плажа, било безнадеждна работа. Но Хърм хванал други телепатични сигнали. Наистина така и не разбрал смисъла им.