Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
— Той сигурно е бил много добър човек — каза бавно свещеникът. — Аз срещнах един подобен магьосник и той бе много подобен на човека, когото ти описа. Този дявол едва не ме уби. Нищо чудно да беше направил с мен нещо по-страшно от смъртта. Това би станало, ако не е онзи дундьо в краката ти.
Както и разчиташе, девойката се отвлече, заинтересува се и забрави за мъката си. Той разказа накратко за схватката си със С’нерг, сетне я помоли да продължи разказа си.
Бедното кау загинало след няколко дни. Веднъж през нощта, когато Лучара спяла на едно високо дърво, някакъв звяр се промъкнал, нападнал стоящото долу животно и го разкъсал. На сутринта тя се спуснала от клоните и като избягвала кървавите останки, се спуснала да бяга накъдето и видят очите.
По следите й вървели големи и непознати за нея зверове. Няколко пъти била на косъм от смъртта. Така се отчаяла, че била готова да се самоубие, но или вродената сила на характера й, или неизтребимата жажда за живот и попречели да го направи. За щастие запазила копието и ножа си. Така можела да си добива храна. Лучара наблюдавала какво ядат птиците и малките маймунки, но не винаги тези опити свършвали успешно. Два пъти се тровела сериозно с някакви ягоди и гъби, макар те на птиците да не причинявали нищо лошо.
Накрая измъчена и с разкъсани дрехи, на границата на гладната смърт чула човешки гласове. Промъкнала се и видяла лагер на търговци — мургави, чернокоси хора, които до известна степен приличали на Хиеро. Няколко големи коли и фургони стояли по средата на голяма поляна, а близо до тях пасели зеброидните кау. В далечния край на поляната се виждала широка пътека, почти път, която отивала в гората на северозапад.
Докато се криела в гората с надеждата, че случаят ще и даде храна или дрехи, часовоят на лагера я забелязал. Девойката побягнала, но той пуснал кучетата и те бързо я намерили. Завели я при началникът на кервана, който внимателно я огледал, задал й няколко въпроса, но тя решила да мълчи. Тогава той заповядал на жените (имало и такива) да я претърсят и огледат. Когато му казали, че Лучара е девствена, шефът заповядал да се отнасят добре с нея, но да я пазят внимателно. Било ясно, че представлявала ценна стока, за която може да се плати много.
Лучара вървяла с кервана няколко дни. Като разговаряла с жените успяла да научи езика батфи. Търговците не били жестоки към нея — нито я били, нито я морили с глад. Спътничките й дали износени дрехи и непрекъснато я разпитвали за живота в гората. Но независимо от всичко я пазели най-старателно.
Керванът минал през няколко широки и тревисти равнини и заобиколил една странна местност: хълмиста и песъчлива, за която жените казали, че била една от страшните пустини на Гибелта. Накрая стигнали Вътрешното море, за което девойката била слушала така много. Влезли в голям пристанищен град. По кейовете било пълно с кораби, а на улиците се блъскали купувачи, търговци и керваните със стоки. Населението на града се занимавало не само с търговия, но и със земеделие. Срещали се хора с най-различен цвят на кожата: бели, със светли и рижави коси, черни като нея и мургави, приличащи на Хиеро и отвлеклите я търговци. Лучара видяла няколко църковни камбани, но новите й господари не били християни, затова не й разрешили да се приближи до черква и да говори със свещеник.
Този град бил много древен и се наричал Ниана. В него живеел мълчалив и мрачен народ. Често на улиците Лучара срещала хора, които приличали на магьосника на Нечестивия. Наистина, за него споменавали само шепнешком, като се оглеждали на всички страни. Но тя усещала, че Нечестивият присъствува в града и навсякъде тъче паяжината на злото. Трудно можеше да обясни, защо бе възникнало това чувство, но Хиеро разбра всичко и без обяснения. Очевидно, както повечето чувствителни натури, девойката притежаваше естествена възприемчивост към менталното излъчване.
Няколко седмици по-късно продали Лучара на един търговец, който предприел скоро дълго плаване на голям натоварен със стоки кораб. Той също я пазил внимателно и очевидно се надяваше да получи добра цена за девствеността й. Като чу за това отново Хиеро се усмихна. Удивяваше го, че тези странни южняци успяват да превърнат женската непорочност в изгодна стока.
Преди, с изключение на канута, тя не била плавала на кораби. Платноходът изглеждал необятен. Но след три дни силна буря разкъсала платната и изхвърлила плавателния съд през нощта на малък скалист остров. На сутринта се явили бели хора на канута, същите диваци от които я бе спасил Хиеро. Изглеждали дружелюбни и главният им шаман дълго се съвещавал със собственикът на кораба. Споразумели се, че за спасяването си търговците трябвало да предадат Лучара. Тези диваци никога не били виждали хора с такъв цвят на кожата и искали да я принесат в жертва на чудовищните птици, на които племето се покланяло.