Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Минаха край много пясъчни наноси, навлизащи в морето по подобие на пръсти. Тук-там по тях лежаха огромни щракачи и черните им коруби блестяха на слънцето, а набръчканите дълги шии се въртяха на всички страни. Полусънните и отпуснати чудовища съпровождаха минаващата група с ленив поглед на малките си зли очи, но не помръднаха от мястото си.
— В твоята страна има ли такива твари? — запита свещеникът и кимна към гигантските костенурки.
— Има, освен това се среща и нещо по-опасно — отвърна момичето.
Оказа се, че канализационните люкове и кладенците в родината на Лучара се затварят със железни решетки, а много се ограждат и с високи масивни каменни стени. Иначе хищните морски твари биха се появявали всяка нощ и биха търсили плячка в града. Мостовете също притежавали метални мрежи или решетки. Пътищата до реките били защитени с каменни стени или пък минавали по високи виадукти. Освен това крайните квартали се пазели от тежковъоръжени конници, способни да отблъснат всяко нападение на чудовища от джунглите или набег на лемути. Като слушаше девойката Хиеро започна да разбира, че животът на север в сравнение с този в Д’Алви е просто тих и мирен.
За нощуване спряха на нисък и тревист хълм, от върха на който Хиеро успя в настъпващия мрак да различи началото на Сврачешкото блато. От неприятните му изпарения бе наситен топлия въздух. До ушите му се донесе едва чуващ се вопъл на жабоподобно чудовище.
Когато разговаряха след вечерята разположени уютно на одеалата си, Хиеро изведнъж рязко млъкна. Много слабо, на прага на възприятието, той възприе мислен сигнал с нищожна интензивност. Почти не можеше да се усети и никога преди не би могъл да го направи, но сега менталната му сила растеше от ден на ден и много му ставаше достъпно. Без никакво напрежение „чуваше“ простичките мисли на птиците и малките животни. Лесно би проникнал и в мозъка на Лучара, но порядъчността му и придобитото от дете уважение към разумните същества го задържаше от такава крачка.
Тъмнокожата девойка забеляза спрелия му поглед и поиска нещо да запита, но той я прекъсна с рязко махане на ръка. Съсредоточи се, събра всичките си сили и новото си умение, придобито в тежката борба и се опита да разбере смисъла на сигнала. Но усилията му не дадоха резултат. Въпреки това свещеникът ясно усети, че търсеха него, търсеха го настойчиво и целенасочено!
Той стана, отиде до намиращата се на един камък чанта и като се порови в нея извади металния прът, антената-копие на убития С’нерг. После седна на земята, разгъна антената и внимателно долепи дисковете до слепите си очи. И веднага слабият телепатичен сигнал придоби ясност и го удари в мозъка.
— „Приветствувам те, Враже!“ — долетя вълна злобна сила. Свещеникът почувствува нарастването на менталното лъчение, сякаш някой на другия край на свързващата ги нишка се опитва да обхване мозъка му с неусещащи се, но напълно реални окови. Хиеро разбра, колко му бе провървяло, когато за първи път използува това устройство. Ако тогава се бяха опитали да направят нещо подобно, сигурно щяха да го хванат. Но сега притежаваше нова сила и достатъчно знание, затова с лекота отрази опита да подчинят волята му — така опитен майстор парира неотвратим удар с меч. Няколко мига по-късно получи доказателство, че го смятат за равен партньор. — „Ти си силен, Враже! — долетя следващата мисъл и в нея се усещаше недоволство и разочарование. — Кой си ти? Отстъпник от нашите братя или нов вид мутант? Ние непрекъснато следим тази вълна и знаем, че си убил нашия брат и си похитил (неизвестен термин) комуникатор“.
Хиеро нищо не отвърна. Другият знаеше, че го слуша. Почти сигурно беше, че е от Майсторите на Братството на Нечестивия. Очевидно те нямаха представа за противника си. Смятаха го за мутант или изрод с хипертрофирани телепатични способности. Мисълта, че един от презрените им врагове, свещеник от Абатствата, може да има тази сила, въобще не им бе минала през главата.
— „Ти не си от почитателите на буквите, които се наричат последователи на Единадесетте Заповеди — дойде нова мисъл. — Ние лесно различаваме излъчването на жалките им мозъци. Не, ти приличаш повече на нас. Ти си жесток, притежаваш голяма сила и умение и не се боиш от кръвта“.
Съмнителен комплимент, отбеляза за себе си Хиеро. Той вече знаеше, че единадесетниците са непримирими врагове на Нечестивия и в същото време са някак си открити за него. Най-малкото, възможностите на това братство не се явяваха загадка за него.
— „Ние те изгубихме в голямото блато — зазвуча отново безплътният глас в мозъка на Хиеро. — По следите ти изпратихме прекалено ненадежден съюзник, същество, което ни бе чуждо. Изглежда и него си убил. Най-малкото си намерил указателя-(неизвестен термин) на нашия убит брат. Унищожи ли го? — последва кратка пауза. — Ти не искаш да говориш? — мисълта бе сладка, като гласът на библейската змия-изкусителка. — Ние, нашето Велико Братство, те признаваме за равен на нас. Бихме желали, да се присъединиш към нас, да станеш един от нас и да възприемеш нашите цели. Не се страхувай, ние не можем да те намерим, преди ти сам да пожелаеш това. Ние само искаме да разменяме мисли с такъв мощен разум като твоя и нищо повече — течеха сладките като мед думи. — Кажи нещо, Враже наш, в който ние искаме да видим приятел“.