Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Пътешествието на Хиеро
Пътешествието на Хиеро - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пътешествието на Хиеро

Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:

Светът на Гибелта е Земята през седмото хилядолетие. След ядрена война новопоявилата се цивилизация е разпръсната сред огромни гори, запълнили цялата планета. Шепа храбреци сред които воинът-свещеник пер Дъстин Хиеро се осмеляват да тръгнат срещу силите на Злото, които са завладели светът. Слугите на Нечестивия са многобройни и безкрайно опасни. В техните редици има странни същества, резултат от мутациите получени от радиацията. Битката със силите на Злото е в разгара си…
1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 134
Перейти на страницу:

Свещеникът поддържаше на високо ниво телепатичната защита, като подобно на древен гладиатор-секутор се прикриваше с невидим щит от смъртоносната мрежа на невидимия рециарий. Той си спомни разказаното от Лучара, за думите на Джон, единадесетникът, загинал за спасяването на девойката: „В твоите помисли и дела има само лъжа и измама“. Хиеро си помисли, че врагът сигурно ще може да го открие, ако отвърне. „Нищо чудно — реши той — те да са способни и сега да ме проследят, когато само ги слушам. Кой знае, какви сили им са подвластни?“ Смъкна контактите от главата си и натисна копчето за прибиране на антената. Чуждият глас замлъкна. Но в мозъка си продължи да усеща писукането на едва забележимите сигнали. Другият още се надяваше да установи връзка с него.

Хиеро се огледа наоколо. Вечерта бе настъпила. В светлината на луната се виждаха притиснатите един до друг Лучара и Хърм, които чакаха да дойде на себе си. Някъде в тъмното лорсът хрускаше клони и листа и едновременно с това пазеше лагера.

Свещеникът се вгледа в Лучара.

— Не се безпокой — каза той. — Нечестивият само се опитва да си поиграе с мен. Освен това нищо друго не може да направи.

— Неговите слуги търсят ли ни? И те ли могат да говорят с тебе без думи? — разтревожено запита момичето.

— Сега не. Те не знаят, къде се намираме и кой съм аз всъщност. Те изпращат на всички страни, опитвайки се да влязат във връзка с мен. Чувах ги с този прибор — посочи с глава комуникатора, — който взех от убития от мен магьосник. Разбираш ли, те мислят, че съм лемут или някакъв нов вид страшен мутант, или просто зъл човек, който прилича на тях. Преди няколко дни едва не ме откриха, но аз успях да унищожа прибора-сигнализатор. Не мисля, че могат да ни намерят.

Сетне същото, но по-кратко, Хиеро повтори мислено на мечока. Хърм не само го разбра, но и направи забележки, които поразиха свещеника.

— „Ти сега си много силен, приятелю Хиеро. Повечето врагове, освен най-силните, не могат да ти се противопоставят“.

Това бе доказателство, че мечокът наистина си представя правилно новите му ментални способности.

Нощта изтече спокойно. След закуската Хиеро реши с помощта на кристала си да разузнае пътя. Извади торбичката с Четиридесетте Символа, кристала и другите предмети нужни за обряда. Обясни на девойката какво смята да прави. Лучара бе очарована, но имаше достатъчно ум да се въздържа от въпроси, като ги отложи за по-благоприятно време.

Още първия опит се оказа успешен. Една голяма птица с бели крила — виждаше краищата им — и превъзходно зрение летеше по крайбрежието на изток, точно по пътя, който имаше намерение да следва. Обзорът беше отличен: пясъчен плаж, устията на няколко реки, дюни и каменни натрупвания, и навсякъде храсталаци и дървета, та чак до самото блато. Морето се бе ширнало на много мили и в далечината се забелязваха доста острови. Птицата направи кръг и с очите й съзря на запад, в перестата димка, едно село край малка река, там изглежда живееха неотдавнашните му противници, бледоликите почитатели на гигантските птици. По спокойното и пустинно море само на едно място по повърхността пълзеше някакво тъмно петно. Но Хиеро отдалече не можа да различи подробности и му се стори, че това бе или риба или друго морско същество.

Когато Хиеро завърши наблюденията си и отвори очи, Лучара и Хърм седяха срещу него. Девойката внимателно го гледаше. В обряда на гадаенето нямаше нищо секретно или свещено. Молитвата преди да тегли жребия бе просто молба за помощ. Четиридесетте Символа не спадаха към свещените предмети — като например чашата за причастие или кръста. Вдигна лявата си ръка пред очите си и разпери длан — на нея имаше пет символа и сред тях отново бяха Копието и Рибата. Война и вода, сражение и кораби, лов и риболов, помисли си Хиеро и постави знаците настрана. Следващият символ беше Скръстените Ръце.

— Този символ означава приятел — усмихна се Хиеро на Лучара. — Той предсказва среща със стар приятел или появата на нов, на който ще мога да се доверя. Има още един знак, подобен на този — Разтворената ръка. — Свещеникът извади от купчината символа и го показа на момичето. — Той предсказва, че ще срещна Хърм.

1 ... 43 44 45 46 47 48 49 50 51 ... 134
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)