Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
Със завръщането в Редсдейл тя посвети цялото си свободно време на своите планове за строежа на собствен дом. Със съгласието на Манроу тя продължи да иска съветите му и между двамата се завърза кореспонденция. Елизабет бе направила повечето от чертежите сама и това я правеше горда. Въпреки че бе наела местен архитект, който да огледа скиците и плановете. Елизабет продължаваше да се допитва до Манроу за всяко нещо, което изискваше неговата компетентност и опит. Освен редовните писма той й бе изпращал на няколко пъти книги и ръководства по архитектура, а икономката на Джони, мисис Райд, която често я наричаше „тази сладка лейди Греъм“, се възползваше от пратките, за добави по някой сладкиш или пай, направен лично от нея. И тъй като накрая колетите придобиха още по-големи размери, специални пратеници от Рейвънсби сами ги отнасяха до Редсдейл.
Поради отсъствието на владетеля на Рейвънсби, той не знаеше за тази кореспонденция и едва когато се завърна в Голдихаус през юни, научи за нея.
Докато се прибираше от конюшнята, Джони долови аромата на ягодовите сладкиши на мисис Райд и бързо се отправи към кухнята. Завари я да нарежда внимателно но сладките в дървени кутии, уплътнени добре.
— И да карате много внимателно, да не попаднете в някоя дупка и да не спирате внезапно! — предупреждаваше тя двамата мъже, които й помагаха да нареди кутиите със сладкиши в натоварената каруца. — Не искам сладкишите ми да пристигнат смачкани при сладката лейди Греъм.
При споменаването на името на Елизабет Джони мигом спря на прага и се замисли дали е разбрал правилно думите на мисис Райд.
— И като пристигнете при лейди Греъм, кажете й, че зеленият боб е набран днес и е съвсем пресен, така че трябва да й го приготвят веднага. Всички зеленчуци са от тази година, няма нищо миналогодишно. А след няколко седмици вече ще имаме и пресни ягоди, така че съвсем скоро ще й изпратя.
Този път името на Елизабет прокънтя в съзнанието на Джони. Той се надяваше, че в компанията на Рокси ще успее да забрави за нея. Но когато дочу този разговор, Джони усети как образът й бързо завладява цялото му същество. Стори му се, че отново има нещо общо между тях. После кисело призна пред себе си, че в случая помежду им е икономката, която й изпращаше подаръци. Джони не успя да се отърси от спомена за красивата и нежна лейди Греъм. Спомни си как изглеждаше тя в онази последна сутрин, гола и тръпнеща в леглото. Сторя му се, че отново вдишва аромата на тялото й.
В този миг Джони осъзна, че причината за този спомен е аромата на сапуна, който мисис Райд използваше — с дъх на детелини. Този сапун до такава стенен напомняше за Елизабет и за тяхната прекрасна последна и единствена нощ, че Джони бе отказал да го използва, след като тя си замина от живота му.
Като приключи с подреждането на подаръците в каруцата, мисис Райд се обърна и забеляза Джони на прага кухнята:
— Станал си рано тази сутрин, Джони! Гладен ли си от дългата езда?
Джони се престори, че не чува въпроса й. Бе твърдо решен да разбере откога е започнала размяната на пратки с Елизабет.
— Какво е това тук?
— Някои малки подаръци за лейди Греъм. Прибавям ги към книгите, които Манроу й изпраща често. Имате ли някакво съобщение за нея? Джед има великолепна памет и ще й предаде всичко.
Джони си помисли, че пратеникът едва ли можеше да предаде това, което действително искаше да й каже. Въпреки това нещо все пак му хрумна… Вместо да отвърне на въпроса, той предложи:
— Защо не й изпратите от новите ни вина? Въпреки че е доста опасно и трудно да се превозват.
— Напротив, като ги опаковам добре, те пристигат здрави. Вече изпратих две щайги със шампанско, защото знам, че изтънчените дами харесват това питие.
Джони усети как се усмихва не само защото упражняваше никакъв контрол над домакинството си, но и като си представи как Елизабет се наслаждава на неговото шампанско А може и изобщо да не го е опитала, помисли си той. Онази вечер, в стаята във високата кула, тя бе отказала чашата вино, предложена й от Джони.
Колко малко знаеше за нея, каза си той. Не можеше да не признае пред себе си, че Елизабет е заела трайно място в неговите мисли. Докато бе в Единбург, Рокси му бе помогнала да забрави отчасти за нея. Самият той бе зает през цялото време с търговските сделки и изпращането на корабите си за Континента. Но независимо дали бе пиян, или трезвен, буден, или сънен, Джони усещаше, че в съзнанието му постоянно присъства образа на лейди Греъм.
— Къде е Манроу? — попита Джони, внезапно усети огромно желание да разбере от братовчед си дали Елизабет обича шампанско. От това сякаш зависеше животът му в този момент.