Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
На Желябов е известно, че се движат две композиции на интервал от няколко минути. В първата композиция са офицерите, съпровождащи царя, и част от личната охрана, а във втората е цар Александър в специален салон-вагон.
Якимова изчаква да мине първата композиция и след това дава знак. Окладски взривява заряда точно когато вагонът с царя е над динамита.
Зарядът не избухва, електрическият взривател се оказва неизправен. Остава последната надежда.
Групата на София Перовска успява да минира линията недалеч от Москва. Младото семейство Суховникови, в дейсвителност София Перовска и Майер-Хартман, наемат самотна къщичка. Те поставят под релсите динамит и чакат. На деветнадесети декември сутринта получават съобщение, че влакът приближава.
София Перовска се качва на покрива на къщичката, откъдето има добър обзор. Тя е осведомена, че се движат две композиции една след друга, но не знае, че на Харковската гара е променен редът им. Според една версия един от лагерите на вагона, в който пътувал царят, се бил стопил и затова се наложило Александър да се прехвърли в първата композиция. Според друга версия това станало по предложение на началника на царската охрана като предпазна мярка. Още от предишния ден цялата линия е била под надзора на царската войска и са били поставени постове на всеки петдесет метра.
Влаковите композиции минават Орелската гара и призори в противовес на очакванията към Москва приближава първата композиция, в която пътувал царят.
От своя наблюдателен пункт София Перовска забелязва светлините на локомотива и съгласно плана я пропуща. Когато наближава втората композиция, тя дава знак с бяла кърпичка на своя помощник, скрит в храстите. И когато царският вагон е точно над заряда, Хартман съединява кабелите.
Чува се експлозия, вагоните се наклоняват, дерайлират и се обръщат в насипа. Заговорниците се скриват в гората. Майер-Хартман избягва незабавно зад граница и след няколко дена е във Франция. София Перовска стига благополучно до Москва, където научава за неуспеха на акцията. Във вдигнатия във въздуха влак не е пътувал Александър II, а неговата свита. Никой от тях обаче не загива, защото динамитният заряд е много слаб и не пробива здравите стени на вагона.
Трети отдел на тайната полиция организира веднага голяма хайка. Подозрителните са арестувани, претърсват се стотици къщи. Когато насилствено отварят вратата на конспиративната квартира на Вера Фингер, наблюдавана от дълго време, залавят революционера Александър Алексеевич Квятковски. В скривалището под пода намират и динамит. Какъв добър улов. Но трофеят излиза костелив орех. Атентаторът не проговорва въпреки неколкодневното жестоко изтезаване.
Дори и намереният в квартирата компрометиращ материал не подпомага царската полиция. Квятковски е убеден, че няма да излезе жив, и не разкрива, че чертежът, попаднал в ръцете на полицията, е всъщност план на царските покои в Зимния дворец. Детективите не се досещат, не разбират, че начертаният кръст върху плана означава голямата банкетна зала на двореца.
Степан Халтурин, дърводелски работник, е един от пионерите на работническото движение в Русия и водач на петербургския Съюз на руските работници, чиято програма включва свалянето на самодържавието.
Степан Николаевич Халтурин, тръгнал по примера на народниците, възнамерявал да отмъсти за екзекутирания Соловьов и да избави народа от царя, като го убие в собствения му дворец.
Той избрал малко дълъг, но леснодостъпен начин да се добере до царя. След като научил къде ремонтират дворцовите яхти, започнал да се навърта около пристанището и потърсил работа в корабостроителницата. И тъй като бил не само дърводелец, а и сръчен лакировчик, господарите били доволни от него. После го приели ка-то работник по поддържането на петербургската резиденция на царя. В зимния дворец постъпил на 1. X. 1879 г., преди неуспешните атентати по железницата. Халтурин започнал работа, настанил се в двореца, нощувал в помещенията за прислугата и се запознал с дъщерята на началника на охраната. Като евентуален жених той се ползувал с големи привилегии. След това се явил в Изпълнителния комитет и изложил пред народниците своя план. Приемат го с мисълта, че нищо няма да загубят освен няколкото пакета динамит. Но за да избягнат предишните грешки, те поставят на Халтурин задачата да начертае разположението на царските покои, след което специалистите трябвало да определят къде да се постави зарядът и каква да бъде мощността му. Останалото е работа на Халтурин.
И когато трите терористични групи се подготвяли да хвърлят във въздуха царския влак, Халтурин започва да осъществява своя замисъл под чуждо име, с фалшиви документи, като любовник на дъщерята на вахмистъра. И тъй като часовите не го проверявали, той седмици наред пренася на части динамит в Зимния дворец, криейки го в леглото си.