Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
— Вярвам, че е прав, Бърти.
— Разбира се, че е прав. Джийвс винаги е прав. Пък и номерът вече е сработвал. Познаваш ли Бинго Литъл?
— Само на здрасти сме. Нали той се ожени за някаква писателка?
— За Роузи М. Банкс, авторка на „Мървин Кийн“ и „Просто една работничка“. Съюзът им даде плод. След полагаемия се срок към отбора им се прибави и жизнерадостен младенец, който те съветвам да не изпускаш от очи, защото сюжетът се върти около него. Та след последния път, когато си виждана Бинго Литъл, госпожа Бинго, използвайки големите си връзки, му осигури редакторски пост в „Гащеризончета и лигавчета“ — издание за невръстните подрастващи. Работа, в много отношения прекрасна, но с един-единствен недостатък — съпровождащата я заплата далеч не беше всичко, което можеше да се желае. Собственикът на списанието, П. П. Пъркис, се оказа виден столичен пинтия, в чийто портфейл битуват молци и отглеждат многолюдна челяд. Несекващият стремеж на Бинго беше да притисне дъртата циция за повишение. Дотук ясно ли е?
— Напълно.
— Седмица подир седмица той се гърчел в присъствието на П. П. Пъркис, пелтечейки извинителни изречения, започващи с: „Ъъъ, господин Пъркис, таквоз, дали не бихте…“ и „Ъъъ, господин Пъркис, смятате ли, че бихте имали евентуална възможност…“, но насреща му се цъклел рибешки поглед и оня изслушвал поредното красноречие и му го връщал тъпкано с тиради за преразхода на оборотни средства и нарастващата цена на хартиената каша. А Бинго отвръщал: „Да, господин Пъркис“ и „Разбирам, господин Пъркис, напълно ви разбирам“, след което се измъквал заднишком от стаята. Край на първо действие.
— Но да очаквам развитие на сюжета?
— Със затаен дъх. Един прекрасен ден жизнерадостното отроче на Бинго взело, че взело участие в силно оспорвано състезание за най-красиво бебе в южен Кенсингтън и при силна конкуренция отнесло първата награда — прекрасен биберон залъгалка, получило целувка от съпругата на кабинетен министър и било обсипано с комплименти от куцо и сакато. А на следващата сутрин Бинго, със странно грейнало лице, без да чука, нахълтал в личния кабинет на П. П. Пъркис, ударил с юмрук по писалището му и заявил, че от този ден нататък желае да вижда в плика със заплатата си по една десетачка повече и че за всеобщо удобство това трябва да стане още следващата събота. А когато П. П. Пъркис пуснал дежурната плоча, той повторно стоварил юмрук по писалището и отсякъл, че не е дошъл да спори. „Да или не, Пъркис!“, настоял той и П. П. Пъркис, свлякъл се като мокър чорап, измрънкал само: „Но, да, разбира се, без никакво съмнение, господин Литъл“ и добавил, че самият той тъкмо се канел да предложи повишение. Е, това нищо ли не ти говори?
Разказът ми я впечатли. Нямаше две мнения. Издаде едно замислено: „Виж ти!“ и се почеса по главата.
— И тъй — продължих аз, — ще напрегнем и последното си мускулче, за да направим от песента на Езмънд Хадок гвоздея на вечерта. Джийвс ще пообиколи селото и ще пръска наоколо си бири, за да събере клакьори и да подсигури оглушителни овации. И ти можеш да помогнеш в тази част от подготовката.
— Разбира се. В селото ме обожават. Всички са в малкото ми джобче. Трябва веднага да се заема с това. Изгарям от нетърпение. Нали нямаш нищо против да те зарежа?
— Нямам, нямам, тоест, имам, и то много. Преди да си тръгнеш, трябва да оправим оная работа с Гъси.
— Коя работа с Гъси?
Изцъках с език.
— Прекрасно знаеш коя. Поради причини, в които не смятам за нужно да навлизам, напоследък си превърнала Огъстъс Финк-Нотъл в своя безволна играчка. На това трябва да се сложи край. Нужно ли е да повтарям какво ще ме сполети, ако продължаваш в този дух? По време на разговора ни в Лондон изложих фактите с яснота, достъпна дори за най-нищожния интелект. Много добре знаеш, че ако злото се разпростре, ако в зъбчатите колела на романа Финк-Нотъл-Басет попадне пясък и той спре да мели, Бъртрам Устър ще бъде изправен пред съдба, по-страшна от смъртта — сиреч пред женитба. Вече съм сигурен, че след като ти припомних страшната заплаха, тлееща около мен, доброто ти сърце няма да допусне да продължиш да насърчаваш гореспоменатия Финк-Нотъл, както си го правила досега според твърденията на пет броя лели. Стресната от представата как клетият стар Устър си глади сватбените панталони и си стяга куфарите за меден месец с непоносимата Басет, ти ще се вслушаш в гласа на доброто у себе си и ще го поохладиш.
Тя схвана мисълта ми.
— Искаш отново да пусна Гъси в обръщение?
— Абсолютно.
— Да затворя кранчето на чара си? Да го изчегъртам изпод ноктите си?
— Точно така.