Нож от блянове

Катерин отново й надяна щита, а Баразайн посегна да я хване под мишницата, но Егвийн протегна ръка към Силвиана.

— Чакайте. Трябва да ви кажа нещо. — Много се беше тормозила над това. Много лесно можеше да разкрие повече, отколкото искаше. Но трябваше да го направи. — Имам Таланта на Сънуването. Научила съм се да различавам верните сънища и да тълкувам някои от тях. Сънувах стъклена лампа, която гореше с бял пламък. Два гарвана долетяха от мъглата, удариха лампата и отлетяха. Лампата се разлю-ля и пръсна капки горящо масло. Някои изгоряха във въздуха, други се пръснаха по земята, а лампата още се клатеше на ръба да падне. Това означава, че сеанчанците ще нападнат Бялата кула, с големи щети.

Баразайн подсмръкна. Катерин изсумтя презрително.

— Съновница значи — изхъмка Силвиана. — Има ли някоя, която може да го потвърди? И ако има, как можеш да си сигурна, че сънят означава сеанчанците? Гарваните трябва да значат Сянката според мен.

— Съновница съм, а когато една Съновница знае, знае. Не е Сянката. Сеанчанците са. А колкото дали някоя знае, че го мога… — Егвийн сви рамене. — Единствената, която ви е подръка, е Леане Шариф, дето я държат долу в килиите.

Не виждаше как може да вкара Мъдрите в това, не и без да разкрие твърде много.

— Тя е дивачка, не е… — подхвана ядосано Катерин, но млъкна, щом Силвиана вдигна властно ръка.

— Ти наистина вярваш, че си това, което твърдиш — рече тя. — Дано само твоето Съновничество не ни причини толкова проблеми, колкото Прорицателството на Никола. Стига наистина да можеш да Сънуваш. Какво пък, ще предам предупреждението ти. Не виждам как сеанчанците могат да ни ударят тук, в Тар Валон, но повечко бдителност никога не вреди. И ще разпитам жената долу. Внимателно. Ако не потвърди думите ти, сутрешната ти визита ще се окажемного по-паметна за теб. — Махна с ръка на Катерин. — Отведете я, преди да ми е сервирала още някой бисер, та да не мога да заспя цяла нощ.

Този път Катерин се размърмори също като Баразайн. Но едва след като изчакаха Силвиана да се отдалечи достатъчно. Тази жена щеше да се окаже труден противник. Дано само прегръщането на болката да действаше толкова добре, колкото твърдяха Мъдрите. Иначе. За „иначе“ не си струваше да мисли.

Мършава сивокоса слугиня ги упъти към стаята, която тъкмо бе оправила, на третата галерия в отсека на новачките, и си тръгна след леки реверанси към двете Червени. Егвийн хич и не погледна. Какво беше за нея някаква си поредна новачка? Тя стисна челюсти. Щеше да ги накара да не гледат на нея като на поредната новачка.

— Виж й лицето — подхвърли Баразайн. — Май най-сетне започна да й просветва.

— Аз съм която съм — отвърна спокойно Егвийн.

Баразайн я забута нагоре по осветените от пълната бледа луна стълби. Леката въздишка на вятъра бе единственият звук. Всичко изглеждаше съвсем мирно. Под нито една врата не струеше светлина. Новачките вече трябваше да са заспали, освен тези, които си приготвяха домашните. Мирна щеше да е нощта за тях. Но не и за Егвийн.