Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
Щом стигнаха до бялото каменно стълбище в нишата, най-сетне се появи друга Сестра, изкачваше се отдолу. Пълничка жена с рокля за езда на червени ивици и с уста, която сякаш бе готова да се засмее. Носеше шала си с дълги червени ресни. Катерин и другите може да бяха носили своите, за да се отличат на пристанището — никой в Тар Валон нямаше да се осмели да притесни жена, носеща шала, и повечето хора се държаха настрана, ако можеха, особено мъжете — но защо тук?
Дебелите й вежди се вдигнаха над светлосините й очи, щом видя Егвийн. Тя опря юмруци на яките си бедра и шалътй се хлъзна надолу по лактите. Егвийн не си спомняше да я е виждала, но явно обратното не беше в сила.
— Я виж ти, малката ал-Вийр. От Южен пристан ли я взехте? Погледнете я само! Вижте я как се перчи. Човек да си помисли, че Двете сте й почетен ескорт. А би трябвало да плаче и да хленчи за милост!
— Билката й е затъпила сетивата — измърмори Катерин и погледна навъсено Егвийн. — Май не осъзнава положението си.
Баразайн, която продължаваше да стиска Егвийн за ръката, я дръпна енергично, но макар да залитна, тя успя да запази лицето си спокойно, без да обръща внимание на гневните погледи на непознатата.
— В шок е — каза дебелата Червена и кимна. Не че прозвуча чак съчувствено, но почти — след думите на Катерин. — Виждала съм го това.
— Как минаха нещата на Северен пристан, Мелейр? — попита Баразайн.
— Не толкова добре, колкото при вас май. След като всички се разквичаха като затиснати под стобора прасета и останахме само две, се побоях, че ще уплашим тая, дето се канеше да се хване на въдицата. Добре поне, че две можехме да си говорим. Хванахме само една дивачка, и то след като направи на куендияр половината пристанищна верига. Утрепахме конете на впряга, докато се върнем дотук, все едно че, хм, все едно, че сме хванали вашата плячка. Заника настоя. Даже си сложи Стражника на мястото на кочияша.
— Дивачка — подхвърли презрително Катерин.
— Само половината? — Облекчението в гласа на Баразайн беше искрено. — Значи Северен пристан не е блокиран.
Веждите на Мелейр отново хвръкнаха нагоре, щом схвана намека.
— Ще видим колко е чист на заранта — отвърна тя замислено. — Като освободят половината, дето още е желязо. Другото се е изпънало твърдо като… ами, като куендияр. Лично аз се съмнявам, че ще може да преминава нещо повече от малки лодки. — След което поклати смутено глава. — Но имаше нещо странно. Повече от странно. Отначало не можахме да я намерим дивачката. Не можахме да усетим, че прелива. Никакво сияние нямаше около нея и не можахме да й видим сплитовете. Веригата просто започна да побелява. Ако Стражникът на Аребис не беше забелязал лодката, щеше да си свърши и да си замине.
— Умната Леане — промълви Егвийн. И за миг притвори очи. Леа-не беше подготвила всичко, преди да се появи в залива, всичко беше извърнала навътре и беше прикрила дарбата си. Ако и тя бе толкова умна, сигурно щеше да се измъкне. Но нали вторият ум винаги е по-предвидлив.
— Точно това име ни даде — рече намръщено Мелейр. Тия нейни вежди, като черни гъсеници, бяха много изразителни. — Леане Ша-риф. От Зелената Аджа. Две много глупави лъжи. Десала в момента я пердаши, но тя не се огъва. Излязох само да си поема дъх. Никога не съм обичала боя с камшици, дори за такива като нея. Знаеш ли и хитрината, Чедо? Как си крие сплитовете?
О, Светлина! Мислеха си, че Леане е дивачка, преструваща се на Айез Седай.
— Тя ви казва истината. Усмиряването й отне лишената от възраст външност и я направи да изглежда по-млада. Беше Изцерена от Нинив ал-Мийра и след като вече не беше от Синята, си избра нова Аджа. Задайте й въпроси, на които може да отговори само Леане Шариф… — Думите й секнаха, щом топката Въздух затъкна устата й. Челюстите й зяпнаха толкова, че чак изпукаха.
— Не сме длъжни да слушаме тия глупости — изръмжа Катерин.
Мелейр обаче се взря в очите на Егвийн.
— Вярно, че звучи безсмислено — отрони след малко, — но май няма да навреди, ако й задам няколко въпроса освен „Как се казваш?“. В най-лошия случай няма да е толкова досадно като сегашните й отговори. Дали да не я заведем долу в килиите, Катерин? Не смея да оставям Десала дълго насаме с нея. Тя презира дивачките и направо мрази жени, които твърдят, че са Айез Седай.