Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Ако Елайда се кани да го проточи това ненужно, за тая нощ повече няма работа за мен — заяви Фелаана и изгледа намръщено всички, в това число и Никола. — Щом това момиче трябва да бъде усмире-но и екзекутирано, точка. — Жълтокосата Сестра сбра полите си и се стрелна нагоре по стълбите покрай Никола. Направо побягна! Сиянието на сайдар продължаваше да я обкръжава.
— Съгласна съм — хладно заяви Притале. — Харил, мисля да се поразходя с теб, докато прибираш Червена пика в конюшнята.
Мургавият набит мъж, който беше излязъл от тъмното, повел висок дорест кон, й се поклони. Носеше хамелеоновия плащ на Стражник, който при всяко движение се преливаше във всевъзможни цветове и го правеше почти невидим. Той мълчаливо пое след Притале в нощта, но току поглеждаше през рамо и й пазеше гърба. Сиянието се задържа и около нея. Тук имаше нещо, което убягваше на Егвийн.
Изведнъж Никола приклекна в нов реверанс и развълнувано възкликна:
— Съжалявам, че избягах, Майко. Помислих си, че тук ще ми позволят да продължа по-бързо. С Арейна си помислихме, че…
— Не я наричай така! — изръмжа Катерин и камшик от Въздух плесна новачката по задника толкова силно, че я накара да изскимти и да подскочи. — Ако тази нощ си при Амирлинския трон, върни се при нея и й кажи, че заповедите й ще бъдат изпълнени. Хайде, беж!
С последен, изпълнен с паника поглед към Егвийн, Никола се втурна нагоре по стълбите толкова бързо, че на два пъти се спъна и за малко да падне. Горката! Надеждите й явно бяха излъгани, а ако Кулата беше разбрала възрастта й… Трябваше да е излъгала, за да я приберат — лъженето беше един от лошите й навици.
Егвийн я разкара от ума си. Никола вече не беше нейна грижа.
— Нямаше нужда да плашиш толкова момичето — изненадващо каза Бериша. — Новачките трябва да се насочват, не да ги млатиш със суровицата. — Далечен отглас на възгледите й за закона.
Катерин и Баразайн се извъртяха към Сивата и я изгледаха напрегнато. Вече само две котки, но вместо котка виждаха срещу себе си мишка.
— Сама ли смяташ да дойдеш с нас при Силвиана? — попита Катерин с определено неприятна усмивка.
— Не те ли е страх, Сива? — леко насмешливо подхвърли Баразайн. И незнайно защо леко люшна едната си ръка, за да се развеят по-дълго дългите ресни на шала й. — Ти сама, а ние две?
Двамата лакеи стояха като статуи — очевидно копнееха изобщо да ги няма тук и се надяваха да им се размине, ако останат достатъчно неподвижни.
Бериша не беше по-висока от Егвийн, но изпъна рамене и придърпа шала около себе си.
— Заплахите са изрично забранени в Кулата…
— Заплаши ли те Баразайн? — меко я прекъсна Катерин. Меко, но с остра стомана, увита в коприната. — Само те попита дали те е страх. Трябва ли да те е страх?
Бериша облиза притеснено устни. Кръвта се бе отцедила от лицето й, а очите й ставаха все по-ококорени, сякаш виждаше неща, които не иска да види.
— Аз… мисля да се поразходя из двора — най-сетне измърмори тя и тръгна, без изобщо да откъсва очи от двете Червени, а Катерин се изсмя късо и много доволно.
Това беше пълна лудост! Дори Сестри, които се мразеха взаимно до ноктите на краката, не можеха да се държат така. И най-вече никоя жена, която толкова лесно се поддава на страха като Бериша, не можеше да стане Айез Седай. Нещо много сбъркано имаше в Кулата. Много.
— Доведи я — каза Катерин и тръгна нагоре по стъпалата.
Баразайн най-сетне пусна сайдар, стисна здраво Егвийн под мишницата и я последва. Егвийн нямаше друг избор, освен да тръгне без съпротива. Но все още не падаше духом.
Щом пристъпи в Кулата, наистина се почувства като у дома си. Белите стени с фризовете и гоблените по тях, ярко оцветените подови плочки й се струваха близки като кухнята на майка й. Дори повече в известен смисъл: за последен път беше видяла кухнята на майка си преди много повече време, отколкото тези коридори. С всеки дъх поемаше в себе си силата на родния дом. Но и нещо странно имаше също така. Всички светилници на стойките бяха запалени, часът едва ли беше чак толкова късен, но не се виждаше жива душа. По-рано по коридорите винаги имаше Сестри, дори посред нощ. Живо си спомняше как зърваше по някоя, забързана по работа, и как се отчайваше, че едва ли ще може да бъде някога така изящна и царствена. Айез Седай държаха на времето си и някои Кафяви изобщо не обичаха да ги будят посред бял ден. В нощните часове имаше по-малко неща, които да ги отвличат от заниманията им, по-рядко можеше да ги прекъсне някой, докато четат. Но сега не се виждаше никой. Нито Катерин, нито Баразайн подхвърлиха нещо по този повод, докато трите крачеха безмълвно по коридорите. Тази мълчалива пустота явно се беше превърнала в част от ежедневието.