Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Не е за килиите още — отвърна Катерин. — Елайда иска да я заведем при Силвиана.
— Е, добре. Стига да мога да науча хитрината от нея или от другата.
Мелейр придърпа шала на раменете си, вдиша дълбоко и се запъти обратно надолу по стълбите, като жена, която я чака работа, но не гори от желание да се залови с нея. Но поне остави у Егвийн надежда за Леане. Леане вече беше „другата“, а не „дивачката“. Катерин закрачи бързо и мълчаливо по коридора, Баразайн забута Егвийн след нея, като мърмореше колко глупаво било една Сестра да учи каквото и да било от дивачка или от надскочила себе си Посветена, ръсеща чуждо-земски лъжи. Запазването и на последните трошици достойнство беше трудно, меко казано, докато те бута по коридора една дългокрака жена, а устата ти е зяпнала и слюнката се стича по брадичката ти, ала Егвийн все пак го постигна, доколкото бе възможно. Всъщност почти не мислеше за това. Мелейр й беше дала твърде много поводи за мислене, а и подсилваше картинката с жените в каретата. Това, което почваше да подозира, едва ли беше вярно, но ако все пак…
Скоро синьо-белите плочки на пода преляха в червено-зелени и трите стигнаха до най-обикновена дървена врата между два гоблена с разцъфнали дървета и птици с дебели клюнове, толкова пъстроцветни, че едва ли съществуваха наяве. Обикновена врата, но много лъскава и позната на всяка посветена в Кулата. Катерин почука с физиономия, която можеше да мине едва ли не за показна смиреност, и когато един силен глас отвътре извика: „Влез“, вдиша дълбоко, преди да отвори. Далии я държеше споменът, когато бе влизала тук като новачка или Посветена, или жената, очакваща ги вътре, я правеше така колеблива?
Кабинетът на Надзорницата на новачките изглеждаше точно така, както го помнеше Егвийн: малка стая с тъмна дървена ламперия и просто грубо обзавеждане. Тясна масичка отсам коридора, с гравирани чудати фигури по нея, и малко позлата по резбованата рамка на огледалото на една от стените, но всичко останало беше без никаква украса. Светилниците на стойките и двете лампи на писалищната маса бяха от груб месинг, макар и с различни форми. Жената на този пост обикновено се сменяше при издигането на нова Амирлин, но Егвийн бе готова да се закълне, че всяка жена, пристъпвала в този кабинет като новачка от двеста години насам, щеше да познае почти всяка пръчка и сигурно всичко останало.
Сегашната Надзорница на новачките беше едра, на ръст почти колкото Баразайн, с черен кок на тила и квадратна волева брадичка. „Глупости не търпя“, излъчваше от глава до пети Силвиана Бреон. Беше Червена и въгленочерните й поли бяха дискретно нашарени с тъмночервени ивици; шалът й стоеше заметнат на стола зад писалищната маса. Големите й очи шареха нервно и като че ли попиха с един поглед всичко от Егвийн, все едно че не само знаеше какво й е в ума, но и какво ще си помисли утре.
— Оставете я тук с мен и изчакайте навън — рече тихо и с твърд тон.
— Да я оставим? — попита невярващо Катерин.
— Кои думи не разбра, Катерин? Трябва ли да повтарям?
Явно не трябваше. Катерин се изчерви и не каза нищо повече. Сиянието на сайдар обкръжи Силвиана и тя плавно пое щита, без да остави пролука, докато Егвийн можеше да прегърне Силата. Вече беше сигурна, че може. Само дето Силвиана съвсем не беше слаба — никаква надежда нямаше, че ще може да пробие щита й. В същото време тапата от Въздух в устата й изчезна и тя успя да изрови кърпичката от кесийката си и кротко да си изтрие брадичката.
Кесийката я бяха претърсили — винаги си държеше носната кърпичка най-отгоре, не под всичко останало — но трябваше да отложи за по-късно проверката какво друго освен пръстена й бяха прибрали. Все едно, бездруго вътре нямаше кой знае какво полезно за една затворничка. Гребенче, игленик, ножички, разни дреболии. Шарфът на Амирлин. Представа си нямаше колко достойнство може да съхрани, докато я пердашат, но това беше в бъдеще време. Сега си беше за сега.
Силвиана я изгледа, скръстила ръце под гърдите си, докато дру-гите две Червени затваряха вратата.
— Поне не си изпаднала в истерия. Това улеснява нещата… но защо не си изпаднала?
— Щеше ли да е по-добре? — отвърна Егвийн и прибра кърпичката в кесийката. — Не мисля.
Силвиана отиде до писалището, вдигна един лист и го зачете права, като от време на време я поглеждаше. Лицето й бе съвършена маска на айезседайско спокойствие, неразгадаемо. Егвийн чакаше търпеливо. Макар и откъм обратната страна, можеше да разпознае характерния почерк на Елайда — но не и какво е написано. Силвиана не биваше да си въобразява, че ще я изнерви с чакането. Търпението засега бе едно от малкото оръжия, които й бяха останали.