Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Амирлин явно от доста време размисля как да постъпи с тебе — най-сетне заговори Силвиана. И да беше очаквала, че Егвийн ще почне да пристъпва от крак на крак и да кърши ръце, не го показа. — Вече има съвсем цялостен план. Не иска Кулата да те загуби. Аз също. Елайда е решила, че други са те използвали като лековерна глупачка и не е нужно да ти се търси отговорност. Тъй че няма да бъдеш обвинена, че си се самообявила за Амирлин. Зачеркнала те е от списъка на Посветените и те е вписала отново при новачките. Откровено казано, съм съгласна с решението й, въпреки че това не се е случвало досега. Каквато и да ти е дарбата със Силата, пропуснала си почти всичко останало, което трябваше да си научила като новачка. Но няма нужда да се боиш, че отново ще минеш през изпитанието. Не бих насилила никоя да минава два пъти през него.
— Аз съм Айез Седай по силата на това, че съм издигната в Амир-линския трон — отвърна спокойно Егвийн. Нищо нелепо нямаше в това да се бори за една титла, щом като претенцията за нея все пак можеше да й донесе смъртта. Примирението щеше да е толкова тежък удар за бунта, колкото и екзекуцията й. Ако не и по-тежък. Отново новачка? Смехотворно! — Мога да цитирам всеки съответен абзац на закона, ако пожелаеш.
Силвиана повдигна вежда, отпусна се на стола и разтвори една дебела, подвързана с кожа книга. Книгата с наказанията. Топна перо-то в скромната стъкленица с мастилото и си отбеляза нещо.
— Току-що си спечели първата си визита при мене. Ще ти дам една нощ да си помислиш за това, вместо да те сложа на коляното си още сега. Дано размишленията усилят здравословния ефект.
— Смяташ, че с един пердах можеш да ме накараш да се отрека от това, което съм? — Трудно й беше да затаи неверието в гласа си. Не беше сигурна дали успя.
— Има пердах и пердах — отвърна Силвиана, изтри връхчето на перото в парцалчето, прибра го в стъклената кутийка и погледна замислено Егвийн. — Свикнала си с Шериам Баянар като Надзорница на новачките, нали? — Тя поклати пренебрежително глава. — Прегледах книгата й с наказанията. Много мека е била с момичетата и много милозлива към фаворитките си. Затова й се е налагало да нанася поправки много по-често, отколкото е трябвало. Аз налагам три пъти по-малко наказания месечно от Шериам, защото се грижа всяка, която накажа, да си тръгне оттук с желанието преди всичко никога повече да не я пращат при мен.
— Каквото и да направиш, никога няма да ме накараш да се отрека от това, което съм — твърдо заяви Егвийн. — Как изобщо можеш да си помислиш, че всичко това ще стане? Какво, с ескорт ли ще ме водят в класовете? Заслонена ли ще съм през цялото време?
Силвиана отпусна гръб на стола, с ръце на масата.
— Смяташ да упорстваш колкото можеш, нали?
— Ще направя каквото трябва.
— И аз. През деня изобщо няма да бъдеш засланяна. Но на всеки час ще ти се дава по малко тинктура от корен на вилняк. — Силвиана изкриви уста, вдигна листа с бележките на Елайда уж да ги прочете отново и отново го пусна на масата, като си отри пръстите, все едно че по тях беше полепнало нещо вредно. — Не го понасям. Изглежда, е предназначено точно за Айез Седай. Някоя, която не прелива, може да изпие пет пъти повече, отколкото трябва, за да припадне една Сестра, и само да й се замае леко главата. Отвратителна напитка. Но и полезна, явно. Сигурно би могла да се приложи и срещу онези Аша’ман. Тинктурата няма да те замае, но няма да можеш да прелееш достатъчно, за да създадеш проблеми. Откажеш ли да го изпиеш, ще ти го сипват в гърлото. Освен това ще те следят изкъсо, тъй че гледай да не правиш глупости. Нощем ще бъдеш засланяна, защото ако ти се даде достатъчно вилняк да те приспи, на другия ден ще се превиваш от стомашни болки. Ти си новачка, Егвийн, и ще бъдеш новачка. Много Сестри все пак ще те смятат за бегълка, каквото и да ти е заповядала Сюан Санче, а други безспорно ще смятат, че Елайда греши, че не те е обезглавила. Ще те следят за всяко нарушение, за всяка грешка. Сега можеш да ми се подсмихваш на пердаха, преди да си го получила, но като започнат да те пращат при мен по пет, шест, седем пъти на ден? Ще видим колко време ще трябва, докато се вразумиш.
Егвийн се изсмя късо, за своя изненада, и веждите на Силвиана хвръкнаха нагоре. Ръката й неволно помръдна към перото.
— Нещо смешно ли казах, Дете?
— Ни най-малко — искрено отвърна Егвийн.
Хрумнало й беше, че ще може да се справи с болката, като я прегърне като айилците. Надяваше се да подейства, но с това щеше да сложи край на всякакво достойнство, поне докато я наказват. Колкото до останалото, щеше да направи каквото може. Силвиана погледна към перото, но после стана, без да го пипне.