Островът на съкровищата
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Кехлибарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Островът на съкровищата». Краткое содержание книги:
— Не скърбете, сър — проговори той, като стисна ръката на скуайъра. — Той падна при изпълнение на своя дълг. После ме дръпна настрана.
— Доктор Ливзи — каза той, — след колко седмици вие със скуайъра очаквате кораба, който ще дойде на помощ?
Отговорих му, че не става въпрос за седмици, а за месеци, и че ако не се върнем до края на август, Бландли ще изпрати кораб да ни търси, но не по-рано.
— Вие сам можете да изчислите колко време остава дотогава — казах му аз.
— Но, сър — отвърна капитанът, като се почеса по главата, — дори и да вземем под внимание всички непредвидени блага, с които съдбата може да ни удостои, сър, струва ми се, че припасите ни ще се окажат недостатъчни.
— Какво искате да кажете? — попитах аз.
— Искам да кажа, че е жалко, загдето последният товар потъна — отвърна капитанът. — Имаме достатъчно барут и куршуми, но храната ни е недостатъчна. Тъй недостатъчна, доктор Ливзи, та може би е по-добре, че сега ще храним едно гърло по-малко.
И той посочи мъртвеца под знамето.
В този миг високо над покрива на крепостта едно оръдейно гюлле силно изсвистя и падна в гората далече от нас.
— Охо-о! — каза капитанът. — Бийте! Бийте! Но барутът ви скоро ще се свърши.
Вторият прицел беше по-сполучлив и гюллето падна отсам оградата на крепостта, като вдигна облак пясък, но не нанесе никаква друга вреда.
— Капитане, крепостта не се вижда от кораба. Те сигурно се прицелват в знамето ни. Няма ли да е по-разумно да го свалим?
— Да сваля знамето ли? — извика капитанът. — Не, сър, това не мога да сторя — и щом изговори тези думи, всички се съгласихме с него. Това не бе само израз на смелост и моряшко достойнство, но показваше на врага, че се отнасяме с пълно пренебрежение към стрелбата му.
Те ни обстрелваха през цялата вечер. Изстрелваха гюлле след гюлле, едни от които минаваха над нас, други падаха пред крепостта, а някои се забиваха в пясъка зад оградата. Но тъй като бяха принудени да се прицелват високо, гюллетата загубваха силата си, докато паднат на земята, и се зариваха в мекия пясък, така че не се бояхме и от рикошет. И макар че едно гюлле веднъж падна през покрива и изскочи през пода, ние скоро свикнахме с тази игра и гледахме на нея като на игра на крикет.
— Добрата страна на цялата тая работа е — забеляза капитанът, — че сигурно в гората пред нас няма нито един пират. А отливът е започнал отдавна и нашите припаси трябва да са вече на сухо. Кой желае да отиде и да пренесе свинското?
Грей и Хънтър първи изявиха желание. Те се въоръжиха добре и предпазливо напуснаха крепостта. Но мисията им се оказа безуспешна. Пиратите бяха по-смели, отколкото предполагахме, или разчитаха на умелата стрелба на Изреъл. Няколко души от тях вече пренасяха нашите припаси до една лодка, която стоеше наблизо, като газеха в плитката вода. Хората в лодката бяха принудени да гребат от време на време, за да не я отвлече течението. На носа седеше Силвър и даваше команди, а всички имаха мускети, с които се бяха снабдили от някакъв таен техен склад.
Капитанът взе корабния дневник, седна и започна да записва следното:
„Александър Смолет — капитан; Дейвид Ливзи — корабен лекар; Ейбръм Грей — помощник-дърводелец; Джон Трилони — собственик на кораба; Джон Хънтър и Ричард Джойс — слуги, земляци на собственика — ето всички, които останаха верни от целия екипаж на кораба — с припаси за десет дни при малки дажби днес стъпиха на брега и развяха британското знаме над дървената крепост на Острова на съкровищата. Томас Редрът, земляк и слуга на собственика на кораба, бе убит от бунтовниците: Джеймс Хокинс — юнга…“
По това време аз мислех за съдбата на нещастния Джим Хокинс.
Някой извика откъм гората.
— Някой ни вика — каза Хънтър, който беше на стража.
— Докторе! Скуайъре! Капитане! Здравей, Хънтър, ти ли си? — викаше някой.
Аз изтичах до вратата и видях Джим Хокинс, здрав и читав, да се прехвърля през дървената ограда.
Деветнадесета глава
ДЖИМ ХОКИНС ОТНОВО РАЗКАЗВА:
ГАРНИЗОНЪТ В КРЕПОСТТА
Щом Бен Гън видя знамето, той спря, хвана ме за ръката и седна.
— Сигурно — каза той — твоите приятели са там.
— Много по-вероятно е да са пиратите — отговорих аз.
— Тъй ли? — извика той. — На остров като този, дето не стъпва никой друг освен джентълмените на сполуката, Силвър щеше да развее черното пиратско знаме, няма защо да се съмняваш. Не, това са твоите хора. Навярно е имало бой и твоите приятели са надвили и ето на, настанили са се в старата крепост, която Флинт изгради преди много години. А-а, умна глава беше Флинт! Да не беше пиянството, нямаше да има друг като него. От никого не се плашеше, само от Силвър — ето какъв хубостник е Силвър.