Морският ястреб

От робите се изтръгна вик, последван от такива жалостни стонове, каквито могат да издават само прокълнатите в ада. Близо четиридесет души бяха ударени от дръжките на веслата, полетели срещу тях. Някои бяха убити на място, други лежаха безчувствени и смазани, някои с пречупен гръбнак, други с раздробени крайници и ребра.

Сър Оливър положително щеше да бъде един от тях, да не бяха предупреждението, съветът и примерът на Юсуф, който бе добре запознат с морските битки и ясно предвиди какво ще се случи. Той изхвърли веслото, колкото можеше по-нагоре и напред, като накара и другите на пейката да сторят същото. После се смъкна на колене, пусна греблото и се сви, докато раменете му се изравниха с пейката. Беше извикал на сър Оливър да последва примера му, а сър Оливър, без дори да разбере какво означава тази уловка, ала доловил нейната важност от настойчивостта на другаря си, мигновено се подчини. Веслото бе ударено в следния миг и преди да се пречупи, полетя обратно, сплеска главата на един от робите на пейката и смъртно нарани другите, но мина тъкмо над главите на сър Оливър и Юсуф. След миг телата на гребците от предната пейка се стовариха отгоре им с викове и проклятия.

Когато сър Оливър се изправи, боят беше започнал. Испанците бяха дали залп от своите каливери и гъст облак дим беше надвиснал над борда. През този дим се устремиха корсарите, водени от висок, сух, възстар мъж с развята бяла брада и мургаво орлово лице. На белоснежната му чалма блестеше полумесец от изумруди, над чалмата се издигаше върхът на стоманен шлем, а тялото му бе закрито от ризница. Той размахваше грамаден ятаган, под който испанците падаха като класове под сърпа на жетваря. Той се биеше за десет души, а в негова подкрепа се изсипваше безкраен порой от мюсюлмани, които крещяха: „Дин! Дин! Аллах, Аллах!“ Испанците отстъпваха все по-назад и по-назад пред този неудържим пристъп.

Сър Оливър забеляза, че Юсуф напразно се мъчи да се освободи от веригата си, и му се притече на помощ. Той се наведе, сграбчи я с две ръце, опря крак на пейката, напъна се с всичка сила и изтръгна скобата от дървото. Юсуф беше свободен, ако не се смята, разбира се, парчето тежка верига, която висеше на глезена му. На свой ред той оказа същата услуга на сър Оливър, макар и не толкова бърза, защото, при все че беше здрав мъж, или силата му не се равняваше на тази на корнуолеца, или скобата е била забита в по-здраво дърво. Но накрая тя се поддаде и сър Оливър също бе свободен. Тогава той сложи окования с веригата крак на пейката и със скобата, която продължаваше да виси на края, отвори брънката, която я придържаше към глезена.