Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Свършил това, той пристъпи към отмъщението. Сър Оливър закрещя „Дин!“ не по-слабо от когото и да било от нападателите мюсюлмани и се нахвърли върху тила на испанците, размахал веригата си. В неговите ръце тя се превърна в страхотно оръжие. Сър Оливър я употребяваше като бич, удряше с нея наляво и надясно, тук спукваше някоя глава, там разбиваше някое лице, докато си проби път право през тълпата на испанците, които, втрещени от това неочаквано нападение откъм гърба, не направиха почти никакъв опит да му се отплатят. Подир него, развъртял останалото триметрово парче от счупеното весло, вървеше Юсуф.
След това сър Оливър призна, че помни много малко от случилото се в тези мигове. Когато дойде напълно на себе си, боят беше вече свършил, няколко корсари с чалми стояха на стража около купчинката испанци, други разбиваха вратите на кабината и измъкваха струпаните там сандъци, трети, въоръжени със секачи и чукове, минаваха край пейките и освобождаваха останалите живи роби, мнозинството от които бяха чеда на исляма.
Сър Оливър се намери лице в лице с белобрадия предводител на корсарите, който се подпираше на ятагана си и го разглеждаше с весел и същевременно изумен поглед. Голото тяло на нашия благородник беше опръскано от глава до пети с кръв, а в дясната си ръка той все още стискаше оня къс от желязната верига, с който беше нанесъл такова страхотно поражение. Юсуф стоеше до корсарския предводител и бързо говореше.
— В името на аллаха, имало ли е някога друг толкова юначен боец! — провикна се корсарят. — Силата на пророка трябва да е в него, щом може тъй да помита неверните свини.
Сър Оливър свирепо се ухили.
— Върнах им част от ударите на техния бич с лихвите! — каза той.
Тези бяха обстоятелствата, при които се срещна със страшния Асад-ед-Дин, пашата на Алжир, и това бяха първите думи, разменени между тях.
Скоро с галерата на самия Асад сър Оливър потегли за Варвария. На кораба го измиха и му обръснаха главата, като оставиха само един перчем, за който пророкът трябваше да го хване и издигне на небето, когато се изпълнеше писаното за земната му съдба. Той не се възпротиви. Измиха го, нахраниха го и го оставиха да почива, а щом сториха за него всичко това, можеха да направят и всичко, каквото пожелаят. Най-сетне, облечен с широки, непривични за него одежди и с чалма, увита на главата, сър Оливър бе отведен на палубата, където под един навес седеше Асад с Юсуф, и той разбра, че в съгласие със заповедите на Юсуф с него се бяха държали като с правоверен.
Юсуф-бен-Мохтар се оказа много важна личност, племенник на Асад-ед-Дин и любимец на пълномощника на аллаха в самата Висока порта — човек, чието пленяване от християните било дълбоко оплаквано. Ето защо и освобождението му от това робство бе повод за ликуване. След избавлението той си спомни за своя другар по весло, по отношение на когото впрочем и самият Асад-ед-Дин бе проявил най-голямо любопитство, защото старият корсар не обичаше на тоя свят нищо повече от добрия воин, а както се кълнеше, през целия си живот не бил виждал равен на този снажен роб гребец, нито нещо подобно на извършеното от него с тази смъртоносна верига. Юсуф го осведоми, че този мъж бил плод, узрял достатъчно, за да бъде откъснат от пророка, че бил белязан с милостта на аллаха и по дух трябвало вече да се смята за добър мюсюлманин.
Когато сър Оливър се яви пред Асад-ед-Дин умит, напарфюмирай и пременен с бял халат и чалма, които го правеха да изглежда още по-висок, отколкото беше, корсарят му съобщи, че ако влезел в редовете на вярната челяд на пророка и посветял силата и смелостта, с които е надарен от единния аллах, за процъфтяването на правата вяра и за наказване на враговете на исляма, очаквали го големи почести, богатство и високо звание.
От цялото това предложение, изложено надълго и нашироко, богато украсено с източно многословие, единственото изречение, което се загнезди в доста объркания му ум, бе това за наказване враговете на исляма. Той схвана, че враговете на исляма бяха и лични негови врагове, сетне разсъди, че те има за какво да бъдат наказани и че да вземе участие в това наказване, би било изключително приятна задача. Сър Оливър обмисли направеното му предложение. Прецени също, че в противния случай — ако откаже да прегърне предлаганата му вяра — ще бъде изпратен отново на веслото, но този път на мюсюлманска галера. А на това занятие отдавна се беше наситил и след като го бяха измили и върнали към нормалните усещания на чисто човешко същество, разбра, че колкото и безгранична да е смелостта му, не би могъл да си представи връщане при веслото. Ние видяхме колко леко се беше отрекъл от вярата, в която бе възпитан, в полза на католическото изповедание и колко жестоко бе излъган в очакванията си. Сега той премина със същата лекота и към исляма, но с много по-голяма печалба. Толкова повече, че прегърна вярата на Мохамеда с известен дял дълбоко убеждение, което бе напълно липсвало при предишното му вероотстъпничество.