Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
— Дявол да го вземе! — най-сетне промълви той на английски, за да даде израз на безкрайното си учудване. След това, възвърнал си старото, обичайно за него дръзко държане и потиснал цялата си изненада, добави: — Добър ви ден, сър Оливър. Предполагам, че ще си доставите удоволствието да ме обесите.
— Велик е аллах! — отговори безстрастно Сакр-ел-Бар.
ГЛАВА ВТОРА
ВЕРООТСТЪПНИКЪТ
Как беше станало така, че Сакр-ел-Бар, Ястребът на морето, мюсюлманският морски разбойник, бичът на Средиземно море, страшилището на християните и любимецът на Асад-ед-Дин, пашата на Алжир, да е същият сър Оливър Тресилиън, корнуолският благородник от Пенароу, е описано надълго и нашироко в хрониката на лорд Хенри Гоуд. Негова светлост ни показва колко крайно изненадващо му се е видяло горното обстоятелство чрез скучната изчерпателност, с която проследява стъпка по стъпка това изключително преобразяване. Той му посвещава цели два тома от осемнадесетте, които ни е оставил. Всичко това обаче може успешно да бъде обобщено в една кратка глава.
Сър Оливър бе един от малцината, спасени от удавяне от испанския кораб, който потопи „Лястовичка“; между тях бе и Джаспър Ли, капитанът. Всички бяха отведени в Лисабон и там предадени на съда на Светата инквизиция. Понеже всички бяха друговерци — или поне почти всички, — най-подходящо и належащо бе братята от ордена „Св. Доминик“ да се занимаят на първо място с обръщането им в правата вяра. Сър Оливър произхождаше от семейство, което никога не се беше славило с непоклатими верски схващания, и положително нямаше намерение да изгори жив, щом приемането на чужди убеждения относно крайно съмнителния задгробен живот щеше да бъде достатъчно, за да го спаси от кладата. Той прие католическото кръщение с почти презрително безразличие. Колкото за Джаспър Ли, близо до ума е, че по гъвкавост на съвестта си капитанът не падаше по-долу от сър Оливър и съвсем не беше от хората, които ще се оставят да ги опекат заради някаква си вяра.
Естествено в светата църква настъпи голяма радост, когато тези две нещастни души бяха спасени от сигурната гибел, която ги беше очаквала преди. Като новопокръстени, те бяха горещо посрещнати и над тях се проляха обилни благодарствени сълзи от ревнителите на бога. Толкова за тяхното вероотстъпничество. Те напълно се очистиха, като надлежно, със свещ в ръка и вретище на раменете, се покаяха на събрание, състояло се на площада в Лисабон. Църквата ги освободи с благословия и напътствие да постоянствуват в спасителния път, посочен от нея с такова благосмирение.
Всъщност това освобождение се равняваше на отхвърляне. Последицата беше, че те бяха върнати на светските власти, а на светските власти тепърва предстоеше да ги накажат за престъпленията им по моретата. Вярно е, че никакво престъпление не можеше да се докаже. Ала съдът се задоволи да постанови, че отсъствието на престъпно деяние било естествена последица от липсата на благоприятен случай. Наопаки, той отсъди, че без съмнение при наличност на удобен случай престъплението е щяло да бъде извършено. Тази увереност почиваше на факта, че когато испанският кораб дал изстрел над „Лястовичка“ като покана да спре, той продължил своя път. Тъй, с несъкрушимата кастилска логика, бе доказана нечистата съвест на неговия капитан.
От друга страна, капитан Ли възрази, че бил подбуден към това действие от недоверието си към испанците и от твърдото си убеждение, че всички испанци са пирати, от които трябва да се пази всеки честен моряк, съзнаващ, че не е достатъчно добре въоръжен. Това бе защита, която не можа да му спечели благоразположението на тесногръдите му съдии.
Сър Оливър усърдно доказваше, че не е принадлежал към екипажа на „Лястовичка“, че бил благородник, озовал се на борда съвсем против волята си, и бил жертва на разбойническо отвличане, извършено от продажния му капитан. Съдът изслуша защитата му с уважение и пожела да узнае неговото име и звание. Сър Оливър бе дотолкова непредпазлив да им каже истината. Последиците бяха крайно поучителни за него; те му показаха с каква последователност се попълват испанските архиви. Съдът представи книжа, които дадоха възможност на неговите съдии да му разкажат повечето от онази част на живота му, която беше прекарал по моретата, и да изтъкнат множество неблагоприятни дребни обстоятелства, отдавна забравени от него, които сега си припомни и които положително не можеха да допринесат за облекчаване на присъдата му.