Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Сакр-ел-Бар си проби път през навалицата на откритата долна палуба; корсарите отстъпваха пред него, отваряха му път и при всяка крачка бясно ревяха името му и размахваха ятагани, за да възхвалят него, този морски ястреб, както го наричаха, този най-доблестен от всичките слуги на исляма. Наистина той не беше взел дейно участие в сражението. То бе твърде кратко и той закъсня. Но той беше имал смелостта да замисли засада в този отдалечен западен край и неговият ум ги беше довел до тази бърза, сладка победа в името на единствения аллах.
Палубите бяха хлъзгави от пролятата кръв и осеяни с ранени и умиращи мъже, които мюсюлманите хвърляха вече през борда — и мъртвите, и ранените, без разлика, когато се отнасяше за християните: та за какво им бяха осакатени роби?
До главната мачта се тълпяха останалите живи испанци, без оръжие, със сломен дух — стадо безпомощни и подплашени овце.
Сакр-ел-Бар се изстъпи напред с мрачно взрени в тях светли очи. Трябва да бяха стотина, предимно авантюристи от Кадис, тръгнали с надеждата да намерят щастието си в Индия. Пътуването им бе твърде кратко: те знаеха какво ги очаква — да движат веслата на мюсюлманските галери или в най-добрия случай да бъдат откарани в Алжир или Тунис и там да ги продадат като роби на някой богат мавър.
Сакр-ел-Бар ги огледа като познавач и най-сетне спря поглед върху капитана, застанал малко по-напред с посиняло от гняв и мъка лице. Беше облечен с богата черна кастилска носия, а кадифената му шапка с форма на напръстник бе украсена с много пера и златен кръст. Сакр-ел-Бар го поздрави с тържествено темане.
— Fortuna de guerra, senior capitan12 — каза той на чист испански език. — Как се казвате?
— Аз съм дон Пауло де Гусман — отвърна испанецът и се изправи с подчертана гордост и открито презрение към своя събеседник.
— Аха! Благородник! И както виждам, охранен и як. На алжирския пазар за вас може да дадат двеста филипа. Ще се откупите за петстотин.
— Por las entranas de Dios!13 — изруга дон Пауло, който като всички благочестиви испански католици предпочиташе анатомическите ругатни. Какво друго щеше да добави в своя гняв, не е известно, защото Сакр-ел-Бар с презрение даде знак да го отстранят.
— Щом богохулствувате и се държите неучтиво, в такъв случай ще направим откупа хиляда филипа — рече той и се обърна към подчинените си: — Отведете го! Дръжте се внимателно с него до получаването на откупа.
Корсарите откараха проклинащия капитан.
С другите Сакр-ел-Бар се справи набързо. Той предложи правото да се откупи на всеки, който поиска, и това право бе поискано от трима. Останалите предаде на грижата на Бускен, който му служеше за кехая или адютант. Но преди да стори това, заповяда на испанския боцман, да излезе напред и поиска да узнае какви роби има на кораба. Казаха му, че имало само дванадесет, които изпълнявали задължения на слуги: има трима евреи, седем мюсюлмани и двама друговерци, които били вкарани под палубата при наближаването на опасността.
По заповед на Сакр-ел-Бар робите бяха измъкнати от мрака, в който бяха хвърлени. Мюсюлманите, когато откриха, че са попаднали в ръцете на своите и че на робството им е настъпил краят, закрещяха от възторг и започнаха горещо да прославят аллаха, като се кълняха, че няма друг бог освен него. Тримата евреи, пъргави, здрави младежи с черни, падащи до колената им туники и черни шапчици на къдравите черни коси, угоднически се усмихваха с възродени надежди, понеже бяха попаднали в ръцете на хора, които им бяха по-близки от християните и бяха свързани с тях поне с връзката на общата вражда спрямо Испания и с общите страдания, понасяни от страна на испанците. Двамата друговерци стояха с безчувствена тъпота, защото разбираха, че в случая това е само едно преминаване от Харибда към Сцила14 и че могат да се надяват толкова малко на неверниците, колкото и на християните. Единият бе набит мъж с криви крака, чиито дрехи приличаха повече на дрипи; обгорялото му лице имаше махагонов цвят, а тъмносините очи мъждукаха под гъсти вежди, които някога са били червени, както и косата и брадата, а сега бяха силно прошарени. Ръцете му бяха изпъстрени с огромни тъмнокафяви лунички.
От дванадесетте души той единствен привлече вниманието на Сакр-ел-Бар. Робът стоеше пред корсаря омърлушено, с наведена глава и забит в палубата поглед — уморен, потиснат, бездушен роб, който би предпочел по-скоро да умре, отколкото да живее. Това продължи няколко мига, през които снажният мюсюлманин остана загледан в него, сетне, като че ли притеглен от настойчивия поглед, робът вдигна безизразните си, уморени очи. Изведнъж те се оживиха, безразличието изчезна от тях, те станаха блестящи и живи както някога. Той издаде глава и се взря на свой ред, после смутено погледна заобикалящото го море от мургави лица под пъстроцветни чалми и пак се взря в Сакр-ел-Бар.
12
Fortuna de guerra, senor capitan (исп.) — Бойно щастие, господин капитан.
13
Por las entranas de Dios! (исп.) — В името на божията утроба!
14
Сцила и Харибда — в гръцката митология — две чудовища, които живеели на крайбрежните скали на тесен морски проток и погубвали всички минаващи край тях моряци.