Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
При това пътуване избухна скорбут, а имаше и други болести между гребците, без да споменаваме гнойните рани, придобити от търкането о пейката, които никой не можеше да избегне и всеки трябваше да понася според силите си. С победените от болестта роби или с онези, които, стигнали предела на своята издръжливост, си позволяваха да припаднат, боцманите се справяха набързо. Болните изхвърляха през борда, припадналите измъкваха в прохода или на мостика и ги бичуваха, за да ги съживят; ако не се свестяваха, продължаваха да ги бият, докато се превърнеха в страхотна кървава маса, която хвърляха в морето.
Веднъж или дваж, когато стояха по посока на вятъра и вонята на робите се издигна от кърмата и стигна изящната позлатена задна палуба, на която пътуваше инфантата и нейната свита, кормчиите получиха нареждане да обърнат галерата и в продължение на дълги уморителни часове робите трябваше да я задържат в това положение и лекичко да гребат срещу вятъра, за да не бъдат отнесени.
Броят на умрелите през първата седмица на това пътуване достигна близо четвърт от общото число. Ала на носовата част имаше запас от роби и с тях запълваха празните места. Само най-годните успяха да преживеят това ужасно изпитание.
Сър Оливър беше от тях, от тях бе и най-близкият му съсед по весло, снажен, здрав, безстрастен млад мавър, който не роптаеше и приемаше съдбата си с твърдост, будеща възхищение у сър Оливър. Дълги дни не бяха разменили нито дума, като мислеха, че поради различието във вярата трябва да се смятат за врагове, макар да бяха другари по нещастие. Но една вечер, когато някакъв стар евреин, паднал в блажено безсъзнание, бе измъкнат и бит според установения обичай, сър Оливър случайно забеляза как облеченият с алена роба прелат, който придружаваше инфантата, наблюдава от перилата на палубата със студени безмилостни очи, и бе обзет от такъв гняв при вида на цялата безчовечност и ледено безсърдечие на този уж призван служител на кроткия и милостив спасител, че гласно прокле всички християни изобщо и този облечен в алено княз на църквата в частност.
Той се обърна към съседа си мавър и му заговори на испански. — Преизподнята — възкликна той — положително е била създадена за християните и сигурно затова те се мъчат да оприличат на нея и земята!
За негово щастие скърцането и плясъкът на веслата, дрънкането на веригите и острото плющене на бича върху нещастния евреин бяха достатъчни да заглушат гласа му. Обаче мавърът го чу и черните му очи заблестяха.
— Там ги очаква седем пъти напалена пещ, о, братко — отвърна той с увереност, която, изглежда, бе извор на твърдостта му. — Но не си ли и ти християнин?
Мавърът говореше на оня чудноват език на североафриканското крайбрежие, оня лингва франка, който звучеше като някакво френско наречие, изпъстрено с арабски думи. Обаче сър Оливър разбра смисъла почти по усет. Той му отвърна пак на испански, тъй като, макар и да не говореше на този език, ясно бе, че мавърът го разбира.
— Отричам се от този час — отговори той в гнева си. — Не признавам никоя вяра, в чието име се вършат подобни неща. Погледни само това алено изчадие на ада там горе. Виж колко превзето помирисва парфюмираната си кърпичка, да не би светите му ноздри да се осквернят от изпаренията на нашите страдания. И все пак ние сме божи създания, сътворени по божия образ също както и той. Какво знае той за бога? За него вярата е като доброто вино, обилната храна и нежните жени. Той проповядва самоотрицанието като единствен път към небето и неговите собствени догми му навличат проклятие. — Сър Оливър изръмжа непристойна ругатня и блъсна грамадното весло напред. — Аз и християнин? — провикна се той и се изсмя за първи път, откакто бе закован за тази пейка на мъчението. — Аз скъсвам с християните и християнството!
— Ние принадлежим на бога и при него ще се върнем — рече мавърът.
Така възникна приятелството между сър Оливър и този човек, който се казваше Юсуф-бен-Мохтар. Мюсюлманинът си въобрази, че в лицето на сър Оливър вижда душа, белязана с милостта на аллаха, душа, узряла да възприеме учението на пророка. Юсуф бе благочестив и се зае с обръщането на другаря си роб в правата вяра. Ала сър Оливър го слушаше с безразличие. След като бе отхвърлил едно верую, трябваше да намери много предимства в някое друго, за да го възприеме, а му се струваше, че по-рано беше чувал християнството да се възхвалява за същите ония великолепни неща, изтъквани от Юсуф във възхвала на исляма. Но той запази тези разсъждения за себе си, а междувременно общуването с мюсюлманина му даде възможност да изучи лингва франка, тъй че след шест месеца започна да го говори като мавританец, с цялата мюсюлманска цветистост и още по-изпъстрен с арабски.