Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
И тъй, изминаха пет години от онази пролетна вечер, когато беше отвлечен от Джаспър Ли; славата му се разпростря, а името му се превърна в страшилище по моретата и цели флоти потегляха от Малта, от Неапол и Венеция, за да сложат край на него и на безпощадното му разбойничество. Ала аллах продължаваше да бди над него и Сакр-ел-Бар никога не влизаше в битка, без да изтръгне победа за ятаганите на исляма.
После, през пролетта на тази пета година, той получи ново писмо от корнуолеца Пит — писмо, което му показа, че благодарността не е изчезнала от този свят, както си беше мислил. Защото момъкът, когото беше освободил от робство, изключително от благодарност му пишеше да го осведоми за някои неща, които го засягаха. Това писмо отново разкървави старата рана; то направи нещо повече: нанесе му нова. От писмото научи, че Пит бил принуден от сър Джон Килигрю да даде показания за преминаването на сър Оливър към исляма, които дали основание на съда да обяви сър Оливър за човек, мъртъв пред закона, и да провъзгласи природения му брат мастър Лайонел Тресилиън за негов наследник. Пит уверяваше в крайното си огорчение, че бил насилен, без да го съзнава, да се отплати на сър Оливър с такава злина за оказаните му добрини и добавяше, че щял по-скоро да се съгласи да го обесят, отколкото да проговори, ако би могъл да предвиди последиците от показанията си.
Дотука сър Оливър прочете писмото, без да изпита друго чувство освен дълбоко презрение. Ала имаше и още нещо. По-нататък в писмото се разказваше, че госпожица Розамунд наскоро се е завърнала от двугодишен престой във Франция, за да се сгоди с неговия природен брат Лайонел, и че двамата щели да се венчаят през юни. Пит му съобщаваше, че женитбата била замислена от сър Джон Килигрю в желанието да види Розамунд омъжена и под закрилата на съпруг, тъй като сам той възнамерявал да тръгне по море и строял хубав кораб за пътуване до Източна Индия. Пит добавяше, че женитбата се посрещала с всеобщо одобрение и се смятала за много разумна стъпка за двата рода, защото щяла да слее в едно двата съседни имота — Пенароу и Годолфин Корт.
Оливър-реис се изсмя, когато стигна дотук. Изглежда, че женитбата се посрещаше с одобрение не сама по себе си, а защото чрез нея две парчета земя щяха да се слеят в едно. Това бе женитба на два парка, на два имота, на две площи обработваема земя и гора, а туй, че две човешки същества имаха някакво участие в нея, бе явно не повече от случайно обстоятелство.
Сетне иронията на всичко това завладя неговата душа и я заля с горчивина. След като го беше напъдила като предполагаем убиец на брат й, Розамунд щеше да приеме в обятията си истинския убиец. А той — това псе, този вероломен подлец! — от кои дълбочини на преизподнята черпеше той смелост да докара докрай лицемерието си? Нямаше ли сърце, нямаше ги съвест, чувство на почтеност, нямаше ли страх от бога?
Той разкъса писмото на късчета и се помъчи да изличи всичко това от ума си. Пит беше искал да му стори добро, а беше извършил жестокост. В усилията си да се отвлече от преследващите го мъчителни видения сър Оливър се впусна по море с три галери и по този начин след около две седмици се намери лице с лице с мастър Джаспър Ли на борда на испанския кораб, пленен от него при нос Спартел.
ГЛАВА ТРЕТА
НА ПЪТ ЗА РОДИНАТА
Същата вечер Джаспър Ли се намери срещу Сакр-ел-Бар в кабината на пленения испански кораб, където бе доведен от огромните нубийци на корсаря.
Сакр-ел-Бар още не беше изявил намеренията си по отношение на дребничкия пиратски капитан и мастър Ли, осъзнал напълно подлостта си, се боеше от най-лошото и беше прекарал няколко мъчителни часа на предната палуба в очакване на участта, която смяташе за предрешена.
— Ние си разменихме местата след последния ни разговор в корабна кабина, капитан Ли — бе загадъчният поздрав на вероотстъпника.
— Вярно — съгласи се капитан Ли. — Ала надявам се да не сте забравили, че в споменатия случай аз бях ваш приятел.
— Срещу известна цена — напомни му Сакр-ел-Бар. — А днес срещу известна цена може и аз да постъпя като ваш приятел.
Сърцето на негодника капитан подскочи от надежда.
— Посочете цената, сър Оливър! — отговори той разпалено. — Стига тя да е по нещастните ми сили, кълна се, не ще се поколебая да ви я дам. Стига толкова робия! — продължи той с плачевен глас. — Цели пет години, четири от тях, прекарани на испански галери, и нито ден, в който да не съм се молил да умра. Само да знаете какво съм изстрадал!