Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
След тази случка Оливър-реис купуваше всичките заробени англичани, освобождаваше ги и намираше начин да ги върне в родината. Наистина това бе голям годишен разход, ала той скоро натрупа такива богатства, че можеше без затруднение да плаща този данък.
Като четете хрониката на сър Хенри Гоуд, може да дойдете до заключението, че във вихъра на този нов живот сър Оливър напълно е забравил случилото се в корнуолската му родина и обичаната от него жена, тъй лесно сметнала го за виновен в убийството на брат й. Може да вярвате в това, докато стигнете до разказа как веднъж между неколцината английски моряци, пленени и докарани в Алжир от Бускен-ел-Борак, станал сега негов заместник, той намери млад корнуолски момък от Хелстън, на име Пит, чийто баща беше познавал.
Той отведе момъка в хубавия дворец, който обитаваше близо до Баб-ел-Уеб, прие го като почетен гост и разговаря с него цялата лятна нощ — запитваше го ту за едного, ту за другиго и тъй постепенно изтръгна от Пит кратката история на родното си място за тези две години, изтекли, откак го беше напуснал. От това добиваме представа за тъжните копнежи, за дълбоката носталгия, които вероятно са били обхванали вероотстъпника, и за усилията му да ги уталожи с безкрайните си въпроси. Корнуолският момък му напомни рязко и болезнено за миналото, обратния път към което си беше пресякъл, когато бе станал мохамеданин и корсар. Единственият допустим извод е, че в тези нощни летни часове у него се е събудило разкаяние и неудържимо желание да се завърне. Розамунд трябваше да му отвори онази врата, която под натиска на нещастни обстоятелства беше хлопнал зад гърба си. В това, че тя ще го стори, щом узнае истината, той ни най-малко не се съмняваше. А сега вече нямаше защо да премълчава истината, нямаше за какво вече да прикрива подлия си природен брат, когото беше намразил толкова дълбоко, колкото го беше обичал преди.
Скришом сър Оливър написа обширно писмо, в което изложи всичко, случило се след отвличането му, и разказа цялата истина и за самото отвличане, и за постъпката, довела до него. Животописецът му изказва мнение, че това е било писмо, което е могло да изтръгне сълзи и от камък. Освен това то не съдържало само прочувствени уверения в невинност, нито пък необосновани обвинения срещу брат му. В него се говорело за съществуване на доказателства, които трябвало да разпръснат всяко съмнение. Той писал на Розамунд за свидетелството, съставено от мастър Бейн и приподписано от свещеника, което трябвало да й бъде предадено заедно с писмото. По-нататък я молел в случай на съмнение да потърси потвърждение за достоверността на документа от самия мастър Бейн. И след като сторела това, умолявал я да изложи всичко на кралицата и тъй да му осигури правото да се върне в Англия и да бъде освободен от всяка отговорност за последвалото вероотстъпничество, към което го подтикнали неговите страдания. Сър Оливър натовари младия корнуолец с дарове, даде му писмото със заръка да го връчи лично и го напъти как да намери документа, който трябваше да представи заедно с писмото. Скъпоценният пергамент бил оставен между страниците на старо ръководство за лов със соколи в библиотеката на Пенароу, където вероятно щял да го намери в същото състояние, тъй като брат му надали подозирал за съществуването му, а и не бил любител на книги. Пит трябвало да потърси в Пенароу Никълъс и да си осигури неговата помощ, за да се сдобие с този документ, ако още се е запазил.
След това Сакр-ел-Бар намери начин да препрати Пит в Генуа и там да го настани на английски кораб.
Подир три месеца получи отговор — писмо от Пит, което стигна до него чрез Генуа, тъй като този град бе в мирни отношения с алжирците и им служеше за съобщителен път с християнския свят. В това писмо Пит му съобщаваше, че изпълнил всичко, наредено му от сър Оливър: че намерил документа с помощта на Никълъс, лично се явил пред госпожица Розамунд Годолфин, която живеела сега при сър Джон Килигрю в Аруинак, и й предал писмото и пергамента, ала когато се научила от чие име идва, девойката запокитила пред очите му и едното, и другото в огъня и отпратила момъка, без да изслуша разказа му.
Сакр-ел-Бар прекара нощта на открито в благоуханната си градина, а робите му ужасено разправяха, че дочули стонове и ридания. Но ако сърцето му беше наистина ридало, то бе за сетен път; след туй той стана още по-непроницаем, по-безпощаден, жесток и подигравателен, отколкото когато и да било досега, и от този ден нататък вече не си направи труда да освободи от робство нито един англичанин. Сърцето му се превърна в камък.