Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
През времето, прекарано на борда на испанската галера, както вече ни е известно, сър Оливър беше дошъл до заключението, че християнството, както се прилагаше в неговото време, представлява жестока подигравка, от която светът би трябвало да се освободи. Нямаме основание да предполагаме, че убеждението му в погрешността на християнството е отивало чак дотам, щото да повярва в непогрешимостта на исляма, нито пък, че преминаването му към вярата на Мохамеда не е било само привидно. Ала принуден да избира между пейката на гребеца и горната палуба, между веслото и ятагана, той смело и решително направи единствения възможен избор, който в неговия случай водеше към свобода и живот.
По този начин той бе приет в редовете на правоверните, чиито шатри ги очакват в рая, сред градина, вечно пълна с плодове, край реки от мляко, вино и бистър мед. Той стана кехая или адютант на Юсуф на галерата, водена от този корсар, взе участие като негов помощник в десетина нападения, в които така се прояви и изпъкна, че скоро се прочу в редовете на средиземноморските разбойници. Подир близо шест месеца край бреговете на Сицилия, в бой с една от галерите на Вярата — както се наричаха корабите на малтийските рицари, — Юсуф бе смъртно ранен тъкмо в момента на победата. След час той издъхна в прегръдките на сър Оливър, като го посочи за свой заместник на галерата и заповяда на всички сляпо да му се подчиняват до завръщането им в Алжир и до обявяването на по-нататъшната воля на пашата.
Воля на пашата бе да потвърди предсмъртното желание на своя племенник и сър Оливър се видя пълновластен заповедник на галерата. От този час той стана Оливър-реис, но неговата смелост и жестокост много скоро му спечелиха името Сакр-ел-Бар, Ястреба на морето. Славата му се разрасна бързо и се простря отвъд безбрежното море до самите брегове на християнския свят. Скоро той стана адютант на Асад, заместник-началник на всички алжирски галери, което го правеше всъщност главнокомандуващ, тъй като Асад вече остаряваше и все по-рядко се впущаше по море. Сакр-ел-Бар извършваше нападенията от негово име и вместо него. Храбростта, ловкостта и неизменното щастие му помагаха никога да не се връща с празни ръце.
За всички бе ясно, че той е благословен от аллаха, че е бил избран от аллаха да прослави исляма. Асад, който винаги го беше уважавал, обикна сър Оливър. Като дълбоко благочестив човек, можеше ли да постъпи другояче спрямо този, към когото благият и милостивият проявяваше такова явно предпочитание? Всички бяха, уверени, че когато Асад-ед-Дин завърши земния си път, Сакр-ел-Бар ще го наследи в пашалъка на Алжир и по този начин Оливър-реис ще тръгне по стъпките на Барбароса, Окиали и други християнски вероотстъпници, станали корсарски князе на исляма.
Въпреки известната враждебност, породена от бързия му възход, за която скоро ще чуем по-големи подробности, само веднъж се изправи той пред опасността да изгуби влиянието си. Когато влезе една сутрин във вонещия алжирски затвор, около шест месеца след издигането му на предводителското място, той намери там двадесетина свои съотечественици и заповяда незабавно да им свалят оковите и да им възвърнат свободата.
Повикан да даде на пашата отчет за тази постъпка, сър Оливър се държа високомерно, тъй като в това беше единственото спасение. Той се закле в брадата на пророка, че щом ще размахва сабята на Мохамеда и ще служи на исляма по моретата, щял да му служи според своите разбирания, а едно от тези разбирания било собствените му съотечественици да останат неприкосновени за острието на същата тази сабя. Закле се, че ислямът нямало да изгуби от това и срещу всеки англичанин, комуто върнел свободата, щял да зароби двама испанци, французи, гърци или италианци.
Той се наложи, но само при едно условие: понеже пленените роби били собственост на държавата, ако желаел да ги освободи от това положение, трябвало първо да ги откупи. Тъй като след това щели да бъдат негова собственост, можел да разполага с тях, както намери за добре. Така мъдрият и справедлив Асад разреши появилата се мъчнотия, а Оливър-реис разумно се преклони пред решението му.