През дивия Кюрдистан

— Това е къщата, за която ви говорих — каза агата.

Той посочи сграда, която заемаше цяла страна от площада и съвсем не изглеждаше лошо. Отпред се виждаха ред пенджери, снабдени с дървени решетки. Стряхата беше опасана с парапет, очевидно голям лукс за тукашните хора.

— Кой живее в тази къща? — попитах.

— Аз самият, ефенди — отвърна агата.

— И на кого принадлежи?

— На мен.

— Купил ли си я, или си я взел под наем?

— Нито едното, нито другото — принадлежеше на прочутия Исмаил паша и после остана безстопанствена, докато не я придобих. Ела, ще ти покажа всичко!

[#1 Прозорци. — Бел. нем. изд.]

На славния командир на арнаутите се бе понравило, че ще получи бакшиш. Предложението му беше добре дошло, тъй като поради високия му пост можех да получа ценна информация. Слязохме пред къщата и влязохме вътре. В коридора клечеше стара жена, която белеше лук със сълзящи очи и дъвчеше обелките. Тя изглеждаше като прабабата на вечния евреин или като забравената от смъртта леля на Метусаил[22].

— Чуй, скъпа моя Мерсинах, водя ти едни мъже! — заговори я той любезно.

Сълзите пречеха на жената да ни види и тя ги избърса с лука, така че те потекоха още по-обилно.

— Мъже? — попита старицата с глас, който прозвуча от беззъбата и като на караконджул уста.

— Да, мъже, които ще живеят в този дом.

Мерсинах захвърли лука и се изправи с младежка пъргавост.

— Ще живеят? Тук, в къщата? Да не си се побъркал, Селим ага?

— Недей така, скъпа Мерсинах. Ти ще им бъдеш хазяйка и ще им прислужваш.

— Хазяйка? Да прислужвам? Аллах керим! Ти наистина си полудял! Не работя ли ден и нощ, за да се оправя само с теб! Изпъди ги, изпъди ги веднага! Заповядвам ти!

Селим ага се сконфузи. Това добре можеше да се забележи. Милата Мерсинах очевидно държеше положението в ръце.

— Работата ти няма да се увеличи, гълъбице моя. Ще им дам и слугиня.

— Слугиня? — попита старата жена с глас, който не звучеше глухо и дрезгаво, а кресливо и с фалцет, като че алената уста на гълъбицата се беше превърнала в мундщука на кларнет. — Слугинче, някое по-младичко и хубавичко, а?

— Зависи от тези мъже, Мерсинах. Тя опря ръце в хълбоците, жест, типичен за Ориента, а и на Запад, и си пое дълбоко дъх. Това беше знак, че се нуждае от повече въздух., за да защити с подобаваща настойчивост унаследеното си господство.

— От тези мъже? Зависи от мен! Аз съм тук господарката? Само аз командвам тук! И, ще разпоредя какво да се прави! Заповядвам ти да изгониш тези мъже! Чуваш ли, Селим ага? Вън, веднага!

[#1 Част от духов музикален инструмент, накрайникът, който се сменя и влияе на звука на инструмента. — Бел. прев.]

— Но това не са мъже, единствена моя Мерсинах! Мерсинах, което на немски означава «мирта»[23], си избърса отново очите и внимателно ме изгледа. Самият аз бях доста учуден от твърденията на агата. Какви ли ще сме, като не сме мъже?

— Не — обясни той. — Това не са мъже, а важни ефендита, които са под закрилата на султана.