Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Междувременно тя имаше и друга цел. Никой не я приемаше насериозно. Но Беки щеше да промени мнението им. Беше навършила двадесет и една и бе влязла във владение на попечителския си фонд. Трябваше да покаже на семейство Ланкастър… на Виктория, на Уилям, на адвокатите, на корпоративните директори… че тя контролира всичко. Макар всички те да искаха от нея да си замине, това нямаше да стане.
Гръмки слова. Но не си представяше изобщо как да ги осъществи.
Шарън отново й се притече на помощ.
— Организирай бал — каза тя един ден, когато седяха в гостната и гледаха новините по телевизията, в които отново се съобщаваше за недостиг на електроенергия.
— Какво да организирам?
— Бал. С танци. Имаш салон за танци, разполагаш с идеалното място за прием на открито… всички богаташи го правят. За шестнайсетия си рожден ден, за осемнайсетия, за двайсет и първия, ловни партита — по всякакъв повод. — Шарън огледа изпитателно приятелката си, представяйки си това хладнокръвно момиче от Източния бряг в изискана бална рокля. — Ще стане истинско събитие. И ти ще си домакинята. Всички ще са длъжни да дойдат. После трябва да ти напишат благодарствени писма. Сестра ми в Челтънхам има фирма за доставки. Ще направиш страхотно парти, а после ще можеш да излизаш с хора от твоята класа.
— Ти си от моята класа.
— Донякъде — отвърна Шарън добродушно, — но не съвсем.
Беки замълча, защото знаеше, че е вярно.
— Ще ми помогнеш ли за това?
— Естествено. И — добави Шарън, която винаги отказваше да приеме и едно пени от Беки — можеш да ми купиш рокля.
— Ти ще облечеш бална рокля?
— Може би — отвърна Шарън.
Беки скептично изгледа оранжево-синия грим върху клепачите на Шарън.
— Ще повярвам, когато го видя с очите си.
Но бе развълнувана. Бал. Колко английски звучеше само! И Шарън имаше право — всичките й надути роднини ще са длъжни да присъстват. И ще разберат, че тя възнамерява да остане тук. Пък и ако трябваше да е откровена, дълбоко в себе си усещаше, че Шарън е права и за друго. Наистина искаше да общува с хора от своята класа. Навярно това означаваше, че е сноб. Че е като леля си Виктория. Но не можеше да стори нищо. Част от нея искаше да види света, към който е принадлежал баща й, да принуди тези хора да я забележат. Да я приемат.
— Да го направим! — съгласи се тя.
Отне й два месеца да го организира. Замина за Лондон с раздрънкан влак на Британските железници и после взе такси до улица „Бонд“, за да купи подходяща плътна кремава хартия за поканите. Отби се в „Дабет“ за празничната украса и лично избра всеки хартиен фенер, плуваща свещ и искрящи цветни лампички. Цветята поръча я „Зейли“, сестрата на Шарън имаше грижата за храната, оставаше само роклята. Беки обиколи навсякъде — от „Шанел“ до „Хародс“, преди да открие идеалния тоалет в един изискан бутик на Кингс Роуд.
Тя се завъртя пред приятелката си.
— Господи! — въздъхна Шарън. — Изглеждаш… зашеметяващо!
Шарън носеше красива рокля, която си бе избрала в „Литър Джоунс“, тъмносиня копринена бална рокля с къси бухнали ръкави и златна бродерия по корсажа, подчертаваща големите й гърди и доста успешно прикриваща задника й. Когато я бе облякла, се бе почувствала красива и уверена, че Джак — гаджето й от колежа — направо ще загуби ума и дума, щом я зърне. Но приятелството с Беки налагаше да се съобразява с това как изглежда тя. През повечето време Шарън търпеливо го понасяше. Но все пак бе човек. Трябваше ли Беки да изглежда толкова… апетитна?
— Харесва ли ти? — попита Беки, оглеждайки се. „Боже — помисли си Шарън, — наистина няма представа колко е хубава!“
Беки приличаше на истинска богиня в тази рокля. Бледорозовият шифон се спускаше от малките й гърди, набран и обвит около банелите на стегнат корсет, който повдигаше деколтето й, така гърдите й приличаха на две твърди праскови, които леко се показваха отгоре и намекваха за извивките по слабото й тяло. Викторианският корсет пристягаше и без това миниатюрната й талия; сега един мъж можеше да я обхване с две ръце. Може би дори с ръка и половина. Над пластовете коприна и четирите колосани фусти полата й се разстилаше около нея — сред розовия шифон имаше дискретно вмъкнати пластове бледозлатист сатен. Мънички рози от червена дантела бяха пришити по полата като макове сред житна нива. Платиненорусата й коса, която обикновено свободно падаше около лицето й, сега бе вдигната високо. Изглеждаше царствено, като графиня от времето на кралица Виктория, и все пак толкова млада, толкова сексапилна… нежната материя на роклята напълно подхождаше на свежия цвят на лицето й и на блясъка в очите й.