Кралицата на бунтовниците
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Данчева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Кралицата на бунтовниците». Краткое содержание книги:
— Какво?! — Барт потрепера.
— Това е невъзможно! — убедено каза Нет. — В селото живеят почти…
— Когато пристигнах, всички бяха мъртви — прекъсна я Кайл. — Всички с изключение на едно момиче. — Той погледна към Нет. — Беше приблизително на твоята възраст. Беше ранена, но преди да умре, успя да ми разкаже какво се е случило. Каза, че името й е Лиз. Познаваше ли я?
Нет кимна.
— Какво се е случило? — попита Барт.
— Лиз не можа да ми каже много — уклончиво отговори Кайл. — Но както изглежда, този човек търси вас и знае къде сте.
— Не вярвам на нито една твоя дума — каза Нет. — Сам човек никога не би успял.
— Лиз каза, че той бил… — Той сякаш търсеше точната дума. — Метабоец. Чували ли сте за такова нещо?
— Мега — поправи го Арсън. Очите му потъмняха от тревога. — Казва се мегабоец. Слушал съм.
— Какво е това? — попита Барт.
— Един вид изкуствен супермен — тихо отговори бунтовникът. — Пускат ги, когато не могат да се справят с нормални средства. И ако дори половината от това, което се разказва за тях, е истина, бих предпочел да не съм тук, когато се появи.
— Ние сме повече от двайсет души — каза Барт.
Арсън се засмя горчиво.
— Преди няколко години един от тях е разрушил цял град в Европа — отвърна той.
Това беше вярно. В информацията, която Кайл беше получил за тази планета, се съдържаха сведения за подобен инцидент. Кайл беше малко изненадан, че Арсън знае за това. Очевидно съществуваше обмен на информация от континент на континент.
Барт изглеждаше много обезпокоен. В продължение на няколко секунди той се взираше невиждащо в Арсън, после неочаквано се обърна и погледна надолу към Кайл.
— И този супермен е на път насам? — каза той. — Тогава ми обясни нещо, приятелче. Ако наистина е толкова добър, ти как си успял да му се изплъзнеш.
— Откъде да знам — предизвикателно отвърна Кайл. — Лиз ми каза къде да ви скрия и аз веднага потеглих. Може би са го излъгали. Или е бил задържан.
Появата на нов бунтовник му попречи да продължи. Беше един от мъжете, които беше срещнал в пустинята. Изглеждаше развълнуван. Той слезе по ръждивата стълба толкова забързано, че едва не загуби равновесие и махвайки с ръка повика Арсън при себе си. Двамата мъже възбудено си размениха няколко думи, но колкото и да се напрягаше, Кайл не успя да разбере за какво си говорят.
Не се изискваше кой знае каква проницателност, за да се досети, че става дума за него. Арсън на няколко пъти погледна към него и всеки път погледът му ставаше все помрачен. Накрая бунтовникът даде на Арсън нещо, което той грижливо държеше зад гърба си, докато се връщаше при Кайл и Барт. Кайл се напрегна. Нещо не беше както трябва.
— Какво се е случило? — попита Барт.
Арсън се поколеба. Погледът му сновеше насам-натам между Кайл и Барт, а Кайл имаше чувството, че двамата мъже се разбраха без думи.
Барт сякаш въобще не помръдна, но въпреки това изведнъж в ръцете му се появи оръжие, на дулото на което пламтеше отровнозелен кристал.
— Само да мръднеш и си мъртъв — спокойно каза Барт.
Кайл замръзна на мястото си Все още не знаеше какво се е случило, но разбра, че легендата му вече не функционира. И че наистина едва ли имаше някакъв шанс. Барт беше бърз. Вероятно щеше да успее да се хвърли настрани, но нямаше представа за принципа на действие на оръжието, което Барт беше насочил към него. Никога досега не беше виждал лъчево оръжие като това.
— Как разбрахте? — спокойно попита той.
— Да сме разбрали?
Нет изпъшка. Очите й се разшириха. Изглежда, едва сега разбираше какво изобщо става. Кайл чу бързите стъпки на мъжете, които бързо отскочиха настрани, за да излязат от обсега на оръжието на Барт.
Барт не отговори, но Арсън приближи още една крачка към него и показа ръката, която държеше зад гърба си. Сега Кайл видя какво му беше дал другият бунтовник. Беше манерката, която беше напълнил от локвата и бе закачил на седалката на мотоциклета. Непростима грешка. Кайл не проумяваше как е могъл да забрави.
— Стан е мъртъв — каза Арсън. Нет го погледна въпросително и бунтовникът демонстративно вдигна манерката. — Беше отвън при нас, когато открихме този тип. Беше жаден. Предполагам, че е видял манерката и е отпил голяма глътка. — Той се засмя горчиво, отви капачката и подаде манерката на Нет.