В руините на Париж
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Иванова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «В руините на Париж». Краткое содержание книги:
Когато вратите отново се разтвориха безшумно, Кайл бе заслепен от ярка, тюркоазнозелена слънчева светлина. Той установи с изумление, че му трябваше цяла една секунда, за да се адаптира към променената светлинна обстановка. Като че ли губеше все повече и повече от адаптационните си способности. Но сега поне знаеше отново къде се намира. Те минаха край трите огромни сребристи купола на тренировъчния комплекс и се насочиха към кулата, при което Кайл се запита не за пръв път какво ли предназначение е имала първоначално тази странна конструкция. Кулата имаше височина над триста метра, изглеждаше внушителна дори редом до гигантските полусфери на тренировъчната зала — особено като се вземеше под внимание обстоятелството, че беше творение на примитивната туземна раса, която беше властвала над тази планета преди колонизацията.
Кайл неволно вдигна поглед нагоре и се помъчи да види масивното тяло на кралицата под върха на кулата. Но не видя нищо друго, освен тъмни проблясъци, за които не беше сигурен дали не идваха от огромните студени очи на инсектите, които го оглеждаха, пълни с омраза и недоверие.
Но дори и кралицата да го видеше, тя едва ли щеше да знае кой е той. Освен това едва ли би проявила някакъв интерес. Тя си имаше други проблеми, а не да се интересува за някакъв си отделен мегавоин, чиято система бе изпаднала в хаос.
Въпреки това тази мисъл не го напускаше, докато той се приближаваше, воден от двамата си придружители, към продълговатия стъклен комплекс на главната квартира. Знаеше, че кралицата е нещо повече от тъпата, огромна машина за раждане, както би могла да се стори на някой страничен наблюдател. Но никога не се беше замислял какво беше тя наистина.
Влязоха в стъкления лабиринт на Главната квартира и с един асансьор, чиито стени също бяха от стъкло, се качиха два етажа по-горе. След това той беше въведен в просторно помещение, обзаведени с пластмасови мебели в бяло и червено.
Кайл застина на мястото си, когато видя кой го очаква вътре. Пред прозореца на отсрещната стена бяха застанали три фигури. Две от тях приличаха на ония слуги, които капитан Леърд и приятелите й наричаха мравки, само че бронята им беше от някаква твърда материя с направо неприятна белота. Един-единствен път досега беше виждал лично някой от инспекторите, и то беше преди години, когато имаше нещастен случай в една от тренировъчните зали и бяха загинали почти тридесет души от новаците.
Видът на третата фигура предизвика у него истински шок.
Това беше Стоун.
Губернаторът на планетата стоеше абсолютно неподвижно до прозореца и наблюдаваше Кайл. По лицето му не трепна нито едно мускулче, но Кайл усети бурята от чувства, която изведнъж нахлу в душата на Стоун. Честотата на пулса и на дишането му почти се удвои. Ако мегавоинът не знаеше, че по принцип това беше невъзможно, той би се заклел в този миг, че Стоун всеки момент можеше да загуби разсъдъка си от страх.
А самият Кайл…
… изпитваше омраза.
Това чувство му беше напълно непознато.
Гняв, яд, разочарование, та даже и ярост — всичко това беше преживявал най-вече по времето преди да завърши образованието си, но никога досега не знаеше какво означава да мразиш човек.
Сега той го разбра.
Мъжът от отсрещната страна на стаята се беше опитал да го убие; беше го предал и най-накрая принудил да извърши най-голямата простъпка, която можеше да извърши един мегавоин.
За един кратък миг, недостатъчно дълъг, за да може наистина да изгуби контрол над себе си, но определено достатъчно дълъг, за да изпита чувството в цялата му ужасяваща дълбочина, Кайл усети желание да хване Стоун и да го убие.
Двамата мегавоини сигурно усетиха какво става в него, защото вдигнаха ръце, готови за съпротива. Но после Кайл се овладя отново и се усмихна уморено.
— Аз… няма да направя нищо.
Двамата мегамани се поуспокоиха. Знаеха, че казва истината, защото реакциите на тялото му им говореха много повече, отколкото думите му. Въпреки това те си останаха предпазливи, готови всеки миг да се намесят, ако той все пак изгуби контрол над себе си.
— Изведете го навън! — настоя Стоун.
— Не е нужно — отвърна спокойно Кайл. — Аз отново се владея.