Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
Шмугнах се в кухнята, седнах в ъгъла и тъй като нямах какво друго да правя, кротко заплаках. Съжалявах се, но и през ум не ми минаваше как мога да си помогна в това нещастие. Лома занесе парите, които беше взел от мен, в спалнята, където имаше тайник, наподобяващ сейф. Това означаваше, че трябваше да се простя с паричките си. Заревах още по-горчиво. Вероятно бих могла да избягам, но нямаше никакъв смисъл да го правя, тъй като в родния ни град не съществуваше място, на което бих могла да се скрия от Лома. Със сигурност щеше да ме намери. И положението ми само щеше да се влоши.
— Лада — подвикна той.
Аз въздъхнах: „Ето, започна се“. Той ми извика още веднъж. Не се канех да ида на срещата с любимия, затова отворих вратата на балкона и застанах на прага й. След като се накрещя до насита, Лома се появи в кухнята. Аз се хванах за парапета и му припомних:
— Живееш на третия етаж, малоумнико. Ако направиш още една крачка, ще скоча…
— Не ти стиска — подсмихна се той.
— Така ли мислиш — подсмихнах се аз. — Готова съм на всичко, само и само да не виждам мутрата ти.
Покатерих се на плетения стол и седнах на парапета.
— Не ти стиска — повтори Лома, но не чак толкова убедено. Аз вдигнах крака от стола и скръстих ръце на коленете си. Той спря. — Добре де — кимна. — Ти си инатлива мръсница и можеш наистина да скочиш от третия етаж, а аз имам съвсем други планове за теб. Все някога ще ти омръзне да стоиш на балкона.
И си отиде, а аз започнах да се любувам на панорамата на нощния град. Това занимание не ме забавлява дълго. Налегна ме мъка, но не рискувах да се прибера от балкона.
Лома не се появи повече и ние прекарахме нощта относително спокойно: той в една от своите неуютни стаи, а аз — в кухнята, близо до спасителния балкон.
Сутринта започна отвратително. Събудих се от яките ръце на Лома, които се бяха вкопчили в тялото ми, отворих очи и видях, че е застанал точно между мен и моето убежище. Без да каже нито дума, Лома започна да смъква дрехите ми. Съпротивата ми не даде резултат. След като съблече всичко и събу дори обувките ми, той излезе на балкона и захвърли партакешите ми от третия етаж. Все пак аз се попритесних. А Лома ми се усмихна и каза:
— Това е, в случай че решиш да избягаш. Ако ти хрумне такава идея, направи го, само че ще излезеш навън както те е майка родила.
— Идиот — поклатих глава аз.
— Точно така — съгласи се с охота той и излезе. Не каза кога ще се върне, но аз бях доволна дори и от най-малката възможност да си поема дъх. Отидох в банята, а сетне взех една риза от гардероба и я навлякох. Ако й навиех ръкавите, дрехата можеше да мине за халат.
Хладилникът беше празен, в къщата нямаше нито троха хляб, нито каквото и да било друго. Да не би пък този психар да бе решил да ме умори от глад? От него всичко можеше да се очаква. Хукнах да се обадя по телефона на Таня. За мое нещастие тя не се отнесе към мен с нужното уважение.
— Не се отчайвай — засмя се Таня. — Да не мислиш, че няма да изпързаляме този глупак?
— На теб ти е добре — ядосах се, — а пък аз вече втори ден не съм яла, червата ми къркорят.
— Потрай малко. Ще се отбия при теб след работа… а пък ако той се появи преди това, укроти малко гордостта си и му се примоли мило и със сълзи на очите, пък може и да те нахрани.
— Ще му се примоля със сълзи на очите — уверих я аз. И тъй като нямаше какво друго да правя, се възползвах от това, че леглото беше празно, и се търкулнах да поспя.
Таня дойде рано, около три часа, тъй като явно жалбите ми я бяха притеснили и тя бе решила да побърза. Донесе ми някакви дрехи и храна в два плика. Ние се прегърнахме, целунахме се и се просълзихме. Честно казано, истинската причина за сълзите ни беше радостта ни, че отново сме заедно.
— Ще прекършим Лома — увери ме Таня, докато наливаше чай. — Той отдавна е полудял по твоите божествени прелести. Хлътнал е до ушите…
— Да бе, да — изсумтях аз.
— Дааа… — повтори иронично Таня. — Нещата не вървят много добре. Както и предполагах, Лома не е предвидил много неща, а освен това и ти избяга… Вместо да ти тегли една майна и да се заеме с работите си, той се замъкна на другия край на света да търси любимата си жена. Притрябвала си му.
— Разбира се, че му трябвам — изпуфтях аз.