Дяволски кости
- Автор: Райкс Кати
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Дяволски кости». Краткое содержание книги:
Този обрат на разговора ме завари неподготвена.
— Аз…
— Те са моят специалитет. Искаш ли да направим така? Ти си вземи един душ, а в това време аз ще напазарувам. Ще се срещнем в седем у нас. Ти ще си почиваш, а аз ще приготвя салатата и ще сложа котлетите на скарата.
Браво, това се казва директен подход!
— Разбира се, и Кати е поканена. Ще й кажа, преди да си тръгне от работа.
Подозирах, че в този момент тя седеше до него.
— Беше много изморителен ден — настоях аз.
— Като си вземеш един душ, ще се почувстваш като нова.
— Но въпреки това старата ще трябва да отиде утре рано сутринта на работа — това и на мен не ми прозвуча никак убедително.
— Виж какво. Ти обичаш агнешки котлети, аз също. На теб не ти се готви. Аз нямам нищо против да го направя.
Сега вече ме хвана натясно.
— Трябва да се върна обратно в лабораторията и да изпратя някои буболечки с препоръчана поща.
— Мъртви мравки — затананика си той мелодията от „Розовата пантера“.
— Повечето са мухи — не се въздържах и се усмихнах.
Последва мелодия от Къртис Мейфийлд. Без думи.
— „Супермухата“ — опитах се да отгатна.
— Браво! — поздрави ме Чарли.
— Не мога да остана до късно.
— Не бих ти позволил да го направиш.
Една кола влезе в лентата ми и ме засече. Рязко натиснах спирачка. Телефонът падна в скута ми. Вдигнах го и го сложих отново до ухото си, като в това време държах волана с една ръка.
— Чуваш ли ме?
— Помислих, че си ми затворила телефона — каза Чарли.
Сега, като си помисля, може би трябваше да го направя.
Хвърлих дрехите си в пералнята и веднага влязох под душа. Когато излязох оттам, заварих Бърди да гони една муха месарка по пода на банята. Изяде я, преди да успея да го спра.
— Това беше отвратително, Бърд.
Котаракът изглеждаше горд от постъпката си. Или самодоволен. Или вглъбено разсъждаваше върху нюансите в цветовете на мухите.
Усмихнах се и обилно нанесох лосион от портокалов цвят по тялото си.
Чарли беше прав. Почувствах се като нова. Дори ми стана весело. Излизането навън се оказа добра идея. Новите приятелства са здравословно нещо.
Мозъчните ми клетки, които отговарят за спомените, накараха в съзнанието ми да се появят различни образи, неясни като снимки, оставени на дъжда.
Буикът.
Чарли по къси панталони. Само по къси панталони.
Аз по шорти и потник с нещо лъскаво отпред. Пеперуда. Или май беше птица. Косата ми — подстригана на етажи, както беше модерно през седемдесетте.
Тапицерията дразнеше изгорелия ми от слънцето гръб.
Може би не беше чак толкова прекрасна идея.
Нови приятелства със стари познати, поправих се аз. Приятели. Просто приятели.
Аха! — реагираха мозъчните ми клетки.
Отидох в спалнята, пуснах новините и отворих гардероба.
— … магьосници и прелюбодейци, и убийци, и идолопоклонници, и всички, които почитат и си служат с лъжата. Тези думи от Апокалипсиса никога не са били по-верни. Луцифер е тук, пред портите на града ни.
Замръзнах на мястото си, дори не успях да извадя гащите си от чекмеджето.
12
Бойс Линго стоеше на стъпалата на новата съдебна палата, а камерите и микрофоните бяха насочени към лицето му. Зад него беше застанал мъж на средна възраст със съвсем късо подстригана коса, бузи като на Брад Пит и издадена брадичка. Консервативният му начин на обличане ме караше да си мисля, че сигурно е помощник на Линго. Тъмносиньо сако, бяла риза, синя вратовръзка, сиви панталони. Двамата с Линго бяха като клонирани.
Съветникът беше впил поглед право в обективите на камерите.
— Днес беше открито още едно тяло. Още една невинна жертва е било убита, главата й е отсечена, а тялото — осквернено. Защо е необходима цялата тази жестокост? В служба на Сатаната. И какво казват властите по въпроса? „Без коментар“.
Стиснах в юмрук ръката, с която държах бикините си.
— Нямат коментар относно обезглавеното тяло, което беше идентифицирано преди три дни — момче на дванайсет години, извадено от водите на река Катауба. Нямат коментар и за човешкия череп, открит миналия понеделник в едно мазе в Трети район.
Замръзнах на мястото си.
— Наистина нямат коментар! — Линго театрално поклати глава в пресилен ужас. — Защо е необходимо да предупреждават обществото за безбожната поквара, която нахлува в града ни?