Приключението на коледния пудинг

— Нейно благородие ви очаква, сър.

Поаро го последва нагоре по постланите с мека пътека стълби. Без съмнение това беше Парсънс. Отлично обученият иконом, с лице напълно лишено от емоции. Когато стигнаха площадката, той зави надясно и тръгна по коридора. Мина през една врата и влезе в нещо като малка чакалня, в която имаше други две врати. Отвори лявата и обяви:

— Мосю Поаро.

Стаята не беше голяма, но беше наблъскана с мебели и всякакви джунджурии. Една жена, облечена в черно, стана от канапето и бързо пристъпи към госта.

— Мосю Поаро — посрещна го тя с протегнати ръце. Тя бързо огледа наконтения мъж. Спря за минута, изчаквайки поклона на малкия човек и тихо промърмореното „мадам“, и като освободи ръката си от неговата възкликна: — Вярвам в малките мъже! Те са умни!

— Струва ми се, че инспектор Милър е висок — рече Поаро.

— Той е един самомнителен идиот — заяви лейди Астуел. — Седнете тук до мен, мосю Поаро. — Тя му посочи канапето и продължи: — Лили направи всичко възможно да ме убеди да не ви викам. Но ако не знаех какво върша, напразно съм живяла толкова дълго.

— Рядко достижение — каза той и се настани удобно.

Лейди Астуел също седна, като се намести между възглавниците и се обърна с лице към него.

— Лили е мило момиче, но си мисли, че всичко знае, а както сочи опитът ми, често пъти тези хора грешат. Аз не съм умна, мосю Поаро. Знам го, но се оказвам права там, където по-умните от мен грешат. Вярвам в интуицията си. Сега искате ли да ви кажа кой е убиецът или не? Една жена знае, мосю Поаро.

— Госпожица Маргрейв знае ли го?

— Тя какво ви каза? — попита рязко лейди Астуел.

— Съобщи ми фактите по случая.

— Фактите? Но, разбира се, те са изцяло срещу Чарлс. Уверявам ви, мосю Поаро, той не го е направил. Знам, че не е! — Тя се надвеси застрашително над Поаро, което бе доста смущаващо.

— Напълно ли сте сигурна, лейди Астуел?

— Трефусис уби съпруга ми, мосю Поаро. Убедена съм!

— Защо?

— Защо го е убил или защо съм убедена? Казвам ви, че го зная! Имам интуиция за тези неща. Щом съм си изградила мнение, придържам се към него.

— Господин Трефусис облагодетелстван ли е по някакъв начин от смъртта на сър Рубън.

— Той не му остави и пени — отвърна бързо жената. — Това показва, че скъпият ми Рубън нито го е харесвал, нито му се е доверявал.

— Отдавна ли работи за сър Рубън?

— Близо девет години.

— Твърде дълъг период в служба на един човек — отбеляза меко Поаро. — Да, господин Трефусис сигурно добре е познавал работодателя си.

Лейди Астуел се втренчи в него.

— Накъде клоните? Не виждам каква връзка има.

— Следвах една моя идея — поясни гостът. — Може би не много интересна, но оригинална. Става дума за качествата на прислугата.