Призракът на Рембранд
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Призракът на Рембранд». Краткое содержание книги:
Слязоха от таксито пред сграда с аристократична архитектура от деветнайсети век и обилно осветени палмови дървета околовръст. Беше като извадена от разказ на Съмърсет Моъм и се оказа точно такава. Изписаното със злато име на снежнобелия портик казваше всичко.
— „Рафълс“? — попита Фин.
Най-известният хотел в старата Британска империя.
— Самият той — кимна Били и нарами чантите им. — Ноел Кауърд, Ръдиард Киплинг и така нататък. Последният малайски тигър е бил застрелян в бара на „Рафълс“.
— Това не го знаех — каза Фин и вдигна вежда.
Били се усмихна.
— И аз, докато не го прочетох в брошурата на самолета.
— Няма ли да ни излезе скъпичко? — попита Фин, когато влязоха в просторното викторианско фоайе с безумно високи тавани и пищна декорация. Не беше крайпътен мотел, определено. Мраморните подове бяха застлани с копринени килими, а накъдето и да се обърнеш, погледът ти срещаше сребърни купи с екзотични цветя.
— Да — потвърди Били. — Но няма значение. Ще останем само една нощ. Обадих се от самолета на Талкингхорн и му казах за „Флоша“. Лодката беше застрахована срещу голяма сума, а имам и други средства. — Ухили се широко. — Включително и банков управител, който няма нищо против да раздува овърдрафта ми срещу привилегията един надут херцог да фигурира в списъка му с клиенти.
— Наистина ли стават такива неща?
— Можеш да се хванеш на бас, сладурче — отвърна Били, имитирайки Джеймс Кагни крайно неуспешно. — Само гледай.
Тя го последва до рецепцията, където Били се представи на хотелския управител от нощната смяна, мъж на шейсетина години с тюрбан и скъп костюм, вероятно „Армани“. Първото зарибяване беше аристократичният английски акцент на Били. Второто беше споменаването на думата „лорд“. Фин така и не видя да се разменят кредитни карти, пари или документи за самоличност. Нощният управител се изопна, размаха звънче и зараздава отсечени заповеди на подчинените си. В рамките на трийсет секунди багажът беше изтръгнат от ръцете на Били, а след още трийсет вече пътуваха с един от старомодните асансьори към президентския апартамент. Десет минути по-късно, обградена от уханието на портокалови цветове и джакаранда и победена внезапно от умората, Фин се мушна под копринените чаршафи и заспа моментално.
Когато се събуди след дългия безпаметен сън, беше сутрин, а Били стоеше до леглото й в пухкав бял халат и си бършеше енергично косата.
— Ставай — каза той. — Душът те чака. Закуска на верандата след петнайсет минути. Яйца. Бекон. Портокалов сок. Фунийки. Мармалад. Побързай.
Душът беше като късче от рая, а закуската надмина дори него. Апартаментът си имаше собствена веранда с изглед към широкия квадратен вътрешен двор на хотела — пълен, точно както гласяха рекламите, с десетки палмови дървета. В средата на масата кристална купа с размерите на топка за волейбол преливаше от всевъзможни плодове. Приборите бяха сребърни. Препечените филийки бяха сервирани на специална поставка, маслото беше охладено, но без да е твърдо, а бърканите яйца бяха просто перфектни. Беконът беше мечта; кафето — черно, ароматно и страхотно на вкус.
— Такава закуска ядат само филмовите звезди — каза Фин.
— Значи си Джулия Робъртс — засмя се Били. — Сипи си сок.
Фин се подчини охотно на заповедите, решена да се наслади докрай на закуската. След като ометоха всичко, двамата останаха на балкона да си допият кафето и да се порадват на гледката.
— Така — поде Фин, след като зяпа до насита алеите от трошен камък, цветята и палмите. — Достатъчно Ръдиард Киплинг за един ден. Какво следва?
— Какво следва? Да видим. Може да прескочим до Писателския бар за по една тигърска бира, предполагам.
Фин го замери с парче изстинала препечена филийка.
— Знаеш какво имам предвид.
— Хотелът има компютър, който мога да използвам. Ще ми се да разбера нещо повече за златната фигурка, която плешивият Дерлаген ти даде, както и за онази книга, която взехме от къщата в Амстердам. Авторката беше жена на дипломат или нещо такова.