Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Не след дълго доловиха движение в храстите. Ерик махна на Ру да мълчи, след това му посочи да заобиколят мястото отдясно. Ру кимна и започна да крачи на пръсти, което щеше да бъде смешно, ако не бяха така уплашени.
Почти бяха заобиколили храста, когато той пак се размърда. В същия миг се чу ниско бръмчене и стрела от арбалет се заби в едно близко дърво.
Недалеч пред тях се чу страхлив глас, който викаше с фалшива смелост:
— Имам достатъчно стрели, за да поваля цяла армия, разбойнико! По-добре ме остави на мира или ще направя с теб това, което направих с приятеля ти.
Тогава, от място, което им се стори току до тях, един груб глас извика:
— Остави фургона и бягай, старче. Не можеш да стоиш буден постоянно и ще те пипна и ще ти прережа гърлото за това, което стори на Джейми.
Ерик замръзна — толкова бе стреснат от грубия глас. Ру погледна приятеля си с очи, разширени от страх, и му махна, че трябва да изчезват. Ерик тъкмо се канеше да му кимне утвърдително, когато един глас извика:
— Хей! Стойте!
И внезапно на два-три метра от тях изскочи мъж с меч и ги нападна, размахвайки оръжието си. Нова стрела прелетя, без да улучи никого от тримата. Ерик на свой ред се хвърли и замахна слепешката с меча. Не мислеше да направи нещо особено, а само да прогони противника си. Мъжът очакваше финт, а не обикновено мушкане, и се опита да парира, така че оръжието на Ерик се плъзна край неговия меч и се заби в корема му.
Двамата изумени се опулиха един срещу друг, после мъжът изрева някакво проклятие и падна в краката на Ерик.
Ерик остана като вкопан от смайване, но Ру се хвърли настрани, за да не бъде улучен от друга стрела, и изрева:
— Ей!
— Кой е там? — попита първият глас зад близките дървета.
Ерик се вгледа и забеляза фургон с два коня, спрял на една полянка. Някакъв човек бе приклекнал зад фургона.
— Ние не сме бандити — викна Ру. — Току-що убихме разбойника, по когото стреляхте.
— Ще застрелям и вас, ако се приближите към фургона — викна мъжът.
— Няма да се приближаваме — кресна Ерик с нотка на отчаяние в гласа. — Случайно се оказахме в тази бъркотия и не желаем никакви неприятности.
— Кои сте вие?
Ру дръпна Ерик за ръкава.
— Отиваме в Крондор да търсим работа. А вие кой сте?
— Кой съм аз си е лично моя работа.
Ру придоби познатия на Ерик вид, от който си личеше, че планира нещо, което обикновено докарваше беля и на двама им.
— Виж, ако си търговец и пътуваш сам, значи си идиот — викна Ру. Говореше с нарочно нахакан тон: беше позеленял при вида на умрелия мъж. — Ако пък нарочно минаваш оттук, значи си контрабандист.
— Не съм контрабандист! Честен търговец съм!
— Който избягва да плаща пътен данък по големия кралски път, така ли? — отвърна Ру.
— Няма закон за това — беше отговорът.
— Истина е, но сигурно е труден начин да спестиш някоя и друга монета. — Ру се ухили на Ерик. — Виж, ако излезем бавно, обещаваш ли да не стреляш с арбалета?
— Давайте — рече мъжът след кратко мълчание. — Но ще държа стрела, насочена към вас.
Ру и Ерик бавно излязоха на полянката, като протягаха ръцете си така, че да се виждат. Ерик държеше меча с острието надолу, защото нямаше ножница, в която да го сложи, а щита си бе обърнал така, че да се вижда, че не крие оръжие в другата си ръка.
— Вие сте още момчета! — каза човекът и излезе иззад фургона. Държеше насочен към тях стар, но очевидно доста използуван арбалет. Бе кльощав и изглеждаше по-възрастен от годините си. Дълга черна коса падаше по раменете му изпод филцова шапка с потъмняла значка отпред. Облеклото му беше старо и износено — той очевидно въобще не се интересуваше от модата: наметката му бе зелена, клинът му — червен, ботушите — кафяви, а поясът му бе черен. Носеше жълта кърпа около врата си и в него нямаше нищо привлекателно. Брадата му бе сива, а очите — черни.
— Майстор-търговецо — каза Ру, — избрал си смел курс, който доказва, че не си премислил добре.
— Май и вие сте бандити като другите двама — отвърна той и направи заплашителен жест с арбалета. — Би трябвало да ви пусна по една стрела за по-сигурно.
— Е, стреляй в нас, по дяволите! — викна Ерик, разгневен от този разговор и все още възбуден от кръвопролитието. — И другият ще те насече на две!
Мъжът почти отскочи назад, но като видя, че Ерик забожда върха на меча в земята, леко наведе арбалета си.
— Нямаш ли каруцар? — попита Ру.
— Карам сам — отвърна търговецът.
— Значи сериозно пестиш режийните разноски — отбеляза Ру.
— Какво пък можеш да знаеш ти за режийните разноски? — изсумтя човекът.
— Знам едно-друго за търговията — рече Ру с безгрижен тон, който Ерик познаваше много добре: това показваше, че Ру почти няма представа за какво говори.