Разрушителят на светове

Блейс обаче започна да расте като гъба. Виждаше се, че скоро ще настигне и Хенри, макар и все още да запазваше юношеската си стройност и ъгловатост.

Сега вече фермата беше станала истински дом за него и той знаеше за нея повече, отколкото който и да било — дори и от самия Хенри. Например, когато Блейс направо попита чичо си дали да не му помогне в сглобяването на мотора, Хенри се съгласи, защото не можеше да се справи сам.

Блейс също не беше механик, но имаше природна дарба и усет за логическата подредба на нещата, и също за това, как тези или онези части се напасват една с друга — а разбира се, частите на мотора бяха играчка за него. Те сглобиха мотора, а след около четири месеца, по молба на Блейс, Дахно отпусна пари и те купиха на старо шасито на един трактор, и монтираха двигателя.

Радостта на Хенри беше огромна, въпреки че не му личеше. Къде се е чуло и видяло такова нещо — той благодареше за помощта не само на Господ, но и лично на Блейс.

През това време Блейс отново усети, че започват да го изолират. Хенри и синовете му безрезервно го приеха, но общността… По-специално онази й част, която беше най-тясно свързана и споена с църквата, все още отказваше да види нещо друго в него, освен пришълеца.

Разбира се, те бяха изслушали обяснението на Хенри, подсказано му от Дахно, че Блейс е много способно момче и трябва да учи по много по-сложна програма, отколкото местното училище е в състояние да предложи. Това беше една удобна измислица, но тя не допадаше много и на самия Блейс. Нещо повече — независимо от всичките си старания, той все повече и повече се отдалечаваше от останалите.

Май трябваше да приеме факта, че в крайна сметка причината е в собственото му нежелание да се обвързва емоционално с хората. Той бе приел Хенри и братовчедите си само защото е невъзможно да живееш с някого и да не бъдеш поне малко близък с него и емоционално обвързан. И двамата му братовчеди му харесваха в определен смисъл. Те го усещаха и му се отплащаха на свой ред с истинска и дълбока привързаност, и от време на време Блейс се чувстваше много неловко, губейки ума и дума в опитите си да реагира адекватно — просто не знаеше как. Странно — докато живееше с майка си, той жадуваше за такава привързаност. От друга страна, точно от нея се бе научил да не вярва в искреността на едно такова чувство, и затова му беше толкова трудно сега.

Минаваха седмици, месеци, години и Блейс все повече се увличаше от здравата като скала религиозна структура, част от която Хенри твърдо вярваше, че е. На Блейс определено му харесваше идеята за такава превъзходно разработена и лесно управляема вселена. Но някак си, не можеше да си представи, базирайки се на познанията си в логиката и другите науки, че една такава вселена ще съществува без наличието на съответната управляваща и регулираща сила. За Хенри и другите квакери това представляваше концепцията за Бога. Блейс не можеше да се накара да повярва в Бога. По някакви причини умът му, въображението му — с една дума всичко, което създава в душата на човека образа на едно божество, — не бяха в състояние да го постигнат. През последните няколко години той изпробва всичко, включително и тайно изработената власеница от парче козя кожа, която обличаше под дрехите си с козината навътре. Това беше по-скоро превръзка, отколкото риза, и само му пречеше да спи нощем.