Лъвовете на Ал-Расан

— Славата на Халифата никога няма да се върне — тихо каза ибн Муса. — Дните на Рахман Златния и синовете му, та дори и на ибн Заир, са си отишли завинаги.

Алвар де Пелино не би могъл да каже защо това толкова го натъжи. Беше прекарал детството си в игри, в които покоряваше злите ашарити, мечтаеше за златото на Силвенес и трепереше пред мечовете и късите лъкове на Ал-Расан. Рашид ибн Заир, последният велик халиф, с огън и меч беше опустошавал есперанските провинции Валедо и Руенда още по времето, когато баща му е бил момче, а после и войник. Но тук, под луните и късните летни звезди, тихият глас на търговеца извика у него чувството за непоправима загуба.

— Достатъчно силен ли е Алмалик от Картада?

Лекарката гледаше търговеца и дори Алвар, който не знаеше какво се крие зад този въпрос, почувства колко трудно й е да го зададе. Ибн Муса поклати глава.

— Няма да му позволят да бъде силен. — Той посочи сандъците със злато и мулетата, които ги бяха докарали в лагера. — Дори и с тези наемници, които едва успява да си позволи, той не може да избегне плащането на париас. Всъщност не е никакъв лъв, а просто най-силният от местните царе. И вече му трябват муардите, за да се задържи на това положение.

— Значи онова, което вие възнамерявате, а аз се надявам да направя… то просто би ускорило края на Ал-Расан, така ли?

Хусари ибн Муса приклекна до нея и се усмихна. — Ашар ни учи, че човешките дела са като стъпки в пустинята. Ти го знаеш.

Тя се опита да отвърне на усмивката му, но не й се удаде.

— А киндатите казват, че нищо под луните не е вечно. Че ние, които наричаме себе си Скитници, сме символ на живота на цялото човечество.

Тя се обърна към Капитана.

— А вие какво казвате?

— Дори и слънцето залязва — промълви Родриго Белмонте. — Няма ли да дойдете с нас?

С някаква странна, неочаквана тъга Алвар я видя да поклаща глава. Няколко кичура от тъмнокестенявата й коса се бяха измъкнали изпод покривалото и тя малко несръчно се опита да ги прибере.

— Не мога да ви кажа защо, но ми се струва важно да тръгна на изток. Ще видя двора на цар Бадир, ще говоря с Мазур бен Аврен, ще премина под сводовете на Рагоса преди да са рухнали като тези в Силвенес.

— И затова ли напускате Фезана? — попита сер Родриго.

Тя отново поклати глава.

— И така да е, аз не го знаех. Тук съм, защото дадох клетва пред себе си и пред никого другиго, когато разбрах какво е направил днес Алмалик. — Изражението й се промени. — И мога да се обзаложа с моя стар приятел Хусари, че ще се справя с Алмалик от Картада преди него.

— Ако някой не ни изпревари и двамата — подметна ибн Муса.

— Кой? — попита Родриго.

Прям въпрос на войник, който ги накара да се отърсят от унеса. Но търговецът само поклати глава и не отговори.