Лъвовете на Ал-Расан

— Виждате ли колко са умни моите хора? — обърна се Родриго към лекарката. — Сигурна ли сте, че няма да размислите и да се присъедините към нас?

— Изкушавате ме — отвърна тя, все още усмихната. — Харесвам умните мъже. — Изражението й се промени. — Само че Еспераня не е място за киндати, сер Родриго, и вие го знаете не по-зле от мене.

— За нас това е без значение. Ако можете да зашиете рана от меч и да облекчите стомашни колики, винаги сте добре дошла в моя отряд.

— Мога и едното, и другото, но вашият отряд не е широкият свят, колкото и умни да са хората ви. — Веселите искрици в погледа й бяха изчезнали. — Спомняте ли си какво е казала вашата кралица Васка за нас, когато Еспераня е заемала целия полуостров, още преди да дойдат ашаритите и да ви изтласкат на север?

— Това е било преди повече от триста години.

— Знам. Спомняте ли си думите й?

— Разбира се, но…

— А вие? — обърна се тя към Алвар.

Личеше си, че е ядосана. Алвар безмълвно поклати глава.

— Казала е, че киндатите са животни, които трябва да бъдат преследвани и изтрити от лицето на земята.

Алвар не знаеше какво да отговори.

— Джехане — каза Капитана. — Мога само да повторя, че това е било преди триста години. Тя отдавна е мъртва. Вече я няма.

— Как така я няма? И смеете да го кажете? Къде е? — Тя погледна Алвар, сякаш той носеше някаква вина за това. — Къде почива кралица Васка?

Алвар преглътна.

— На Острова — прошепна той. — Острова на света Васка.

— Който е светиня! Място за поклонение, където се стичат джадити от всичките три кралства, дори и отвъд планините. И се молят на колене, очаквайки чудеса от духа на жената, изрекла тези думи. Готова съм да се обзаложа, че половината от тези ваши толкова умни войници имат близки, които са били на поклонение при блажената Васка — да молят за застъпничеството й!

Алвар и не помисли да отвори уста. Този път мълчеше и Капитана.

— И вие ще ме убеждавате — продължи киндатката горчиво, — че докато се справям със задълженията си, никой няма да го е грижа каква вяра изповядвам в Еспераня?

Сер Родриго дълго мълча. Алвар забеляза, че търговецът, ибн Муса, незабелязано се е приближил и се вслушва в разговора, застанал от другата страна на огъня. Мъжете в лагера се готвеха да си лягат. Беше много късно.

Най-сетне Капитана промълви:

— Живеем в подъл и несъвършен свят, Джехане бет Исхак. Аз съм човек, който убива, за да си изкара прехраната. Не бих си позволил да ви давам отговори. Но имам един въпрос. Как мислите, какво ще стане с киндатите в Ал-Расан, ако дойдат муардите?

— Муардите са тук. Те бяха във Фезана днес през деня, а през нощта — в лагера.

— Те са наемници, Джехане. Около пет хиляди на целия полуостров.

Беше неин ред да замълчи. Търговецът на коприна се приближи. Джехане го погледна, после отново обърна поглед към Капитана.