Конспирацията срещу Магдалина
- Автор: Гарднър Лорънс
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- Жанр: История
Электронная книга - «Конспирацията срещу Магдалина». Краткое содержание книги:
Луи ХI (1461-1483) провъзгласил Мария за “дъщеря на Франция, част от монархията”. Неговите
наследници Шарл VIII и Луи IХ последвали примера му. Анна Британска (съпруга и на двамата
последователно) поставила в ковчега златна фигурка, която я изобразявала в момент на молитва. Франсоа I
(1515-1547) направил голямо разширение на болницата за странници към Сент Бом, а наследникът му
Шарл IХ се отчел с допълнителни дарения за фондацията. През 1622 г. Луи III посетил святото място, а
през 1660 г. Луи ХIV дошъл с майка си Анна Австрийска. Те ръководили поставянето на сребърното
ковчеже с мощите на Мария в порфирна кристална урна, изработена специално за целта и изпратена от
Рим, от главата на монасите-проповедници.
Никога до този момент не се било случвало едно светилище да привлича толкова много внимание.
В един и същи ден по време на строежа на базиликата пристигнали петима крале от различни части на
Европа, а в рамките на един век били документирани посещенията на осем папи.
През Френската революция, когато разбунтувалите се граждани поискали да разрушат всичко,
което дотогава се е считало за свещено, Сент Бом понесъл някои щети. Но главните реликви били опазени,
с изключение на кристалната урна, която се изгубила.
Наложило се да направят значителен ремонт на базиликата, преди тя да се завърне към обичайния
си живот. В понеделника на Петдесятница през 1822 г. около 40 000 души се стекли да гледат как
архиепископът на Екс връща поставените в злато и сребро мощи на Мария Магдалина в техния дом. Скоро
след това, през 1842 г., била завършена внушителната църква “Ла Мадлен”, близо до р. Сена в Париж. С
изглед към площат “Конкорд”, където “мадам Гилотината” била свършила своята работа по време на
Революцията, този Наполеонов паметник, поръчан от Люсиен Бонапарт, станал символ на Магдалинината
популярност сред народа. Построена в стил класически атински храм, нейната фасада наподобява тази на
Народното събрание отсреща, от другата страна на площада, зад Обелиска от Луксор. В църквата има
частица от мощите на Магдалина – парченце кост, взето от порфирната урна по молбана Луи ХVI през 1785
г. Първоначално е била подарена на Пармския херцог, но след загубването на урната и екзекуцията на Луи
през революцията от 1810 г. била предадена на парижкия архиепископ.
МЪДРОСТТА НА ВЯРАТА
В гностичните кръгове Мария Магдалина се свързва с мъдростта на безсмъртната София. Един
документ, от който това личи особено ясно, е Pistis Sophia (Мъдростта на вярата), собственост на
Британския музей в Лондон от 1785 г. Закупен от наследниците на д-р Антъни Аскю, той е известен и под
названието “Кодекса на Аскю”. Този древен трактат е сбор от шест части, от които само втората е Pistis
Sophia, но това заглавие често се използва за целия документ. А по-правилно би било да се нарича “Книги
на Спасителя”.
Подвързаният правилник се състои от 178 пергаментови листа (356 страници) и е оформен в две
колони от по тридесет и два реда всяка. Написан на коптски език от Горен Египет в раннохристиянски
времена, този текст не е бил включен в Новия завет. Коптският е народна форма на египетския, който
използва не йероглифи, а гръцката азбука с добавка на някои символи, които изразяват определени гласни
звуци. Коптският текст на Pistis Sophia е съхранил много архаични черти на древността, с характерни
изрази и терминология, които ясно показват, че първоначално е бил съчинен на гръцки – както е при
евангелията от Новия завет.
В основни линии Pistis Sophia представлява диалог между Иисус и неговите ученици, майка му,
сестра му Саломея, Мария Магдалина и Марта. Сцената се разиграва през 44 г., 11 години след разпъването
и възкръсването на Иисус. Моментът е от изключителна важност, тъй като през същата година Мария
Магдалина заминава в изгнание в Прованс. Текстът започва така:
И тъй, след като възкръсна от мъртвите, Иисус прекара единадесет години в разговори
с учениците си. И той ги поучаваше само за първото тайнство, само за първата мистерия.
За да помогне на сподвижниците си да разберат по-добре висшите тайни на спасението, Иисус ги
завел на Маслинената планина, където всички се редували да му задават въпроси. Тук Мария Магдалина се
откроява ясно – името и е споменато над 150 пъти, като за сравнение това на Петър се среща само 14 пъти.